Колега, пряк опит нямам, но имам спомени, когато бях дете. Моят баща имаше точно същия грамофон, в ракла, който включваше в радио "Тесла". Естествено имаше и много шеллакови плочи на 78 об/м. Но, някъде около 1959 г. донесе от Чехословакия плоча, която тогава я разглеждаха и коментираха като извънземно. Това беше плоча 25 см. с цели 10 мелодии на нея, тогава чух, че е "дългосвиреща", работеща на 33 1/3 об/м. По-точно, не мога да говоря в минало време, защото разрових архива и в момента е пред мен. Плочата е на "Супрафон" и съдържа записи на "Vaclav Kucera and his ensemble" (нещо латино), а материала е трудно да се каже какво е точно, повече прилича на винил, но по-не е еластичен и по-тежък от съвременните. Доста е издраскана, но и това си спомням, че баща ми коментираше, че тези плочи не са за тези грамофони. И поради това през 1961 г. смени тази техника с много модерния радиошкаф "Хармония" с грамофон "Супрафон", мисля беше серия Н 20 или нещо подобно, вече и с 16 об/м. и автомат. (впрочем все още е наличен, с цялата му документация).Т.е. това беше гамофон по-щадящ все повече навлизащия винил! Та, в заключение, да през 50-те е имало плочи различни от шеллака и обороти различни от 78 и съответните грамофони. Друг е въпроса колко са издържали на "дълбоката оран". Във вашия случай, смятам, че освен консруктивната му особеност (тежка доза), може би иглите са много изхабени, а и проверете дали рамото се движи леко по хоризонтала най вече (нещо корозия и замърсявания с годините).
Дано съм бил малко полезен?!