Това е идеята, origo е прав. Клинът се набива между най-малките и техните родители още. Така стана модно, че вече не става класическия вариант единия работи и носи, другия гледа през повечето време и децата са с родител. Ама не можеш отказа читавите хора от това с убеждение. Но може ги отказа с инфлация и ценово нарастване, комбинирано със задържане на средното ниво на една заплата под необходимото за отглеждане на деца. Парите от една заплата стигат търпимо за двама без деца, ако са умни. Ама с дете, или деца, вече не стигат. И трябва двамата да бачкат, детето на баби, ясли, детски градини и натам. Индоктринация, досие от годинка, институционализирани, с подковани копитца, 30 ваксини наведнъж и лъжица нишесте в устата, залято с глюкозо-фруктозен сироп. Аппчета, кифлички, дрешки, фейсче, модичка. Наште ги няма, ама кредитни картички дават. Пазарче, телевизийка. Някой ше подрусат гъзета по чалгиите, други ще подрусат каквото сварят през нослетата, трети дето са прекрасни дечица въпреки всичко - хич няма да им е лесно. Всички да са егоистчета, дистанцийка от важните неща, че са тъпотии. Никва визия за бъдещето, никакво чуство за отговорност. Дай да бегаме през терминала, да го яде тая страна. Другите тука седят и циврят, мрънкат и така остаряват. Изпълнени с недоволство, съжаление, неизпълнени желания. Айде на опашка пред аптеката, щото са прости, живяли са на кренвирши, вафлички и консерванти. Седят пред блока, цигарки от кафето и пийване поповечко, да попсуваме заедно. История на нашата родина. Тук-таме някой избърше сопола навреме и се стегне, та благодарение на това все още ни има като нация. Защото има много хора, за които не знаем, за които не говорим, от които не се гордеем. А трябва. Те са успели в България. Един от тях наскоро ми каза нещо наистина прекрасно. "Земята на неограничените възможности не е някъде там, зад полет от 100 евро. Тя е тук. Тук можеш да постигнеш наистина всичко, и при това никой да не разбере! Какво повече би искал някой?"
У нас има изключителни подвизи, постижения, хора. България изнася едни от най-скъпите и чисти храни, вина, вода. Български фирми са на върха на биологията, фармацията, инженеринга, програмирането, производството на какво ли не. Но никой не знае за това. Самите успели хора, дали всичко от себе си че и отгоре, НЕ искат да се говори за тях. Не искат да се рекламират, да продават тук, да бъдат тема. Защото тук тая мързелива, злобна, комплексирана плюеща по улиците пасмина най-много да им завиди и да им съсипе всичко. Един ще ги плюе зад гърба в кръчмата, друг ще ги накаля по телевизията, трети с капка власт ще се опита да ги експлоатира за собствена изгода.
Резултата от всичко това е едно дълбоко вкоренено убеждение, което обвива тоя, дето не става за чеп за зеле, като топло одеало - че България за нищо не става, че тоя народ може само да краде, лъже, да се скатава, да намазва без да го хванат, и че това са най-добрите начини да се оцелее тук.
А страната ни е едно нежно и крехко бижу, децата ни са умни, смели и изпълнени с истинска човешка ценност и топлина. Тук живеят страшно много успели и заможни хора, които не са крали, лъгали и прецаквали някой друг, за да спечелят парите си.
Просто политиката е да сме слаби. И точно тази работа, колеги, се върши с най-висок професионализъм от около 500 души. Една шепа от тях печелят космически от това. Останалите печелят просто ужасно много. И на тях ще им мине времето. И ще се сетим, че има от какво да се гордеем. Може дори някой да повярва в себе си и да се присъедини към успелите.