Скрит зад телефона и мрежата, младежът се дистанционира от реалността, до толкова, че да се чуства комфортно от факта, че не носи отговорност за реакциите си, защото никой не вижда чуствата му, никой не може да прозре истината зад аватара, никой не знае защо харесваш нещо, или защо не го харесваш. Това е една МРЕЖА, не ОБЩЕСТВО, а младежта тежко бърка двете. В мрежата ти не си Тодор, момчето което накуцва от 3-годишен и имам пъпки по носа, но за сметка на това свири на цигулка като Бог и е верен приятел, умеещ да ремонтира всичко. Не си Емилия, момичето което се страхува от височини, паяци и по някаква причина от бързащи хора, имащо комплекс за малоценност, насаден от някой още в ранна възраст, но пишещо стихове и справящо се с математиката на завидно ниво. Не си Стефан, глупаво, невъзпитано и злобно дете, което никога не е било обичано, подкрепяно и водено напред в живота си. Не си и Людмила, която е осъзнала, че се интересува много повече от жени, от колкото от мъже, но се опитва всячески да го скрие от всички, защото се срамува. Това са истинските хора. И ако седнеха около огъня заедно можеше нещо да се промени в живота на всеки от тях за добро. Можеха да почуства истинско съчуствие един за друг, да си позволят да изпитат това, което чуства другия. Но тези неща се случват в едно ОБЩЕСТВО, не в една МРЕЖА. Мрежата е съставена от users, малки единички статус, без душа, без реална стойност, от nodes. Никой вече не знае дали има човек за един потребител, или AI. В мрежата всеки може да излъже за всичко безнаказано и никой да не го усети. Мрежата е като кондом, един заместител на човешките взаимоотношения, в който децата могат да бъдат по-егоистични, себични, дистанцирани, смели, от колкото биха си позволили навън. Това е ЦЕЛТА. Да са такива. Да нямат чуство, че са част от нищо, което не пожелаят, да нямат задължение по рождение. Да смятат семейството за неизбежна тежест, да не искат деца, да са самотни вълци, недоразбрани и изпълнени с недоволство. Тази тълпа се управлява ЛЕСНО. Емоционална и дистанцирана, идеално. Мога да пусна такава публикация във фейса, че да променя масово мнението на всички за нещо. Просто трябва да е достатъчно емоционална и веднага ще се намерят 10000 овце, които да ме последват към бездната без дори да си направят труда да проверят кой по дяволите съм аз и за какво говоря. Това са инструменти за контрол и събиране на информация. Целия им живот, такъв какъвто искат да бъде, е онлайн, реалността остава на страна. А всеки, който иска да управлява една тълпа се интересува само и единствено от желанията на овцете. В тях прозира и характер, и наклонности, и проблеми, и желания, и най-съкровенните слоеве на душата. Трябва просто да ги побутнеш и те запяват в хор. Никой от по-малките от мен, които познавам НИКОГА не се е замислял зад психологията на мрежите. Те си мислят, че те са даденост. Не могат без тях. А аз искам да им дръпна шалтера за седмица и да ги оставя да си говорят лице в лице. Да видим после дали ще се върнат да тлеят и гаснат онлайн... Един абсолютно кух емоционален наркотик. Виртуален живот без студ, глад, болести и грозота, без задължение, без обещания. Не, приятели, това не е някой кошмар от книгите на Станислв Лем. Това е реалността днес. Не така драматизирана като в книгите, но не по-малко драматична. Това е удар по най-важната градивна единица на обществото, тази която му осигурява възпроизвеждане - семейството. И смея да твърдя, че всички са виновни за успеха на този удар. И стари, и млади. Надявам се, че лекия полъх на недоволство и осъзнаване, който усещам напоследък, да не угасне и да прерасне в една революция срещу всичко неистинско, всичко без морален устой. Че иначе сме обречени да потънем между гънките на историята.
Не сте скучни Слави. Вие сте истински. А на тях не им дреме за такива неща.