Да, схемата в първия линк е интересна, по-проста е от моята, трябва да я пробвам сигурно работи добре.
Ето моята схема:
Принципа е все същия - използва се P-канален MOSFET транзистор с относително ниско прагово напрежение и ниско съпротивление на канала в отпушено състояние.
Използва се и някакъв вид диференциален усилвател който следи кога разликата между входното и изходното напрежение става по-малка от зададената и съответно запушва/отпушва MOSFET транзистора.
Интересното при тези схеми е че се използва транзистора в малко „нестандартна“ конфигурация като тока тече в „обратната“ на нормалната посока, но както знаем основната разлика между дрейна и сорса в един такъв транзистор е това към кой от двата електрода е свързана подложката и респективно в коя посока е ориентиран паразитния диод към подложка. Иначе си се представят еднакво добре при протичане на ток и в двете посоки (което е едно от най-големите им предимства пред биполарните).
Та по моята схема:
Диференциалното стъпало T3 - T4 следи в идеалния случай входното и изходното напрежение да бъдат равни. Ако изходното започне да става по-ниско от входното транзистора T2 се запушва все повече с което се увеличава напрежението сорс-дрейн и полевия транзистор се насища по-силно. При обратното, ако изходното напрежение започне да се повишава и стане по-високо от входното T2 се отпушва с което запушва полевия транзистор.
P1 служи за балансиране на диференциалния усилвател и обикновено се настройва така че върху полевия транзистор да имаме малко по-голям пад на напрежение от нормалния пад в наситено състояние за съответния ток. Обикновено настройваме около 20 - 40 миливолта. Това се прави за да може при повишаване на изходното напрежение полевия транзистор да се запуши преди да е започнало протичането на ток в обратна посока, което би се случило ако има сериозна асиметрия в диференциалната двойка в неправилната посока. Реално аз съм реализирал схемата без тримера за донастройка и бих казал че проблеми не възникват никакви и балансиране не е необходимо, но все пак да се има предвид възможността да се балансира при нужда. Базовите делители са сметнати за 6 волта входно напрежение, може да се наложи преизчисление ако се използва по-високо напрежение за запазване на режима на диференциалния усилвател.
Идеята за конструирането на тази схема взех именно от интегралната схема на Linear Technologies когато прочетох каква е нейната функционалност.
„Диода“ може да се каже че наистина е идеален, но приложението му е ограничено до превключване на отделни източници на захранващо напрежение беззагубно. Не става за детектори и други неща където също бихме искали да имаме идеални диоди.