Лампов усилвател Omega Light

[радиото]

Във  връзка с полемиката за големината  на капацитета на  кондензатора след кенотрона, дали е добра идея да  се постави паралелно голям капацитет /1000мкф/ на основния кондензатор /примерно 50мкф/ след кенотрона , но кондензатора /1000мкф/ да се включва  с реле за време след 3-5 минути, когато  лампата е в  т н работен режим /по думите на Ориго/!?

Естествено , че не е добре . При тоя капацитет , анода ще се завре в катода . Точно с изправителни лампи , е добре за кондерите . Щото зареждат плавно , барабар с загряването на машината .  Пиша го  в  стил ''лайк'' , за да няма неясноти  .

[origo]

Да, голям капацитет 1000 микро паралелно на 50 микро свързан през реле ще доведе до сигурна заварка на релето, и за лампата няма да е добре. Може обаче да стои винаги свързан през резистор примерно 1-2 килоома и да се зарежда плавно, после да се затвори релето което да шунтира резистора.
Иначе естествения софт-старт който осигурява бавното загряване на лампата е добре за всичко останало, но не и за самата лампа, тъй като точно в момента в който загрява и нищо друго не ограничава тока освен недостатъчната емисия води до ускорено износване на катода. Така или иначе това са „изпипвания“ карал съм EZ80 с общ капацитет 600 микро без проблеми за 10тина включвания, но със сигурност след 100 - 200 включвания емисията й ще спадне значително.

[styrshel]

Абе не му върви на този усилвател!!!
Миналата седмица вързах един изходен траф към НЧ генератор и към тонколоната и с осцилоскопа гледам какво става на изхода. Зададох 100 херца и започнах да увеличавам амплитудата. На 1 метър от колоната и амплитуда около 30 миливолта не чувам нищо, когато обаче се доближа до говорителя - чува се!!! На 3 метра от колоната започвам да чувам брум, когато на изхода има 80 миливолта. Не знам дали слуха ми е в ред, затова ако някой може да направи този експеримент.
Някъде напред в темата се говореше отначало за 3 миливолта които се чували на 3 метра, после били намалени на 150 микроволта??? Не знам с какво може да се измери такава амплитуда, на нивото на останалата шумотевица???

[emanuilis]

Не само, че се чуваше, но и мембраната на говорителя вибрираше, тактилно. Потвърдено от n-брой хора, вкл. и Людмил, преди неговия ремонт.

В темата има прикачен и звуков файл, записан с мобилен телефон.

Намерих аналогичен, нов потенциометър. Остта му обаче е малко дълга...

[didov]

Потенциометри има във Викиват. Не им правя реклама. Чисто нови на RFT, 47к, логаритмични.
https://vikiwat.com/potenciometur-stereo-47-kohm-vugleroden.html

[Eltehno]

Така. Вибрирането на мембраната на говорителя го имаше САМО на едната колона. Когато ампа беше при мен за дооправяне, специално обръщах внимание това да го няма повече. На снимката по-горе, в левия канал. Според мен, то беше породено от големите пулсации на анодното. Както писах преди, имаше отпаднало напрежение от едната половина на анодната намотка към кенотрона.
След възстановяване на нормално анодно, имаше едвам доловим брум, със завряна глава в колоната. Замасяване на потенциометъра с отделен кабел и замасяване на входните чинчове, изчистиха още повече брума. Специално съм махал решетките на колоните ми, за да пипам мембраните и да се уверя, че не вибрират повече.

Сега да коментираме снимката.
Забелязва се промяна на масата. Преди тя тръгваше самостоятелно за всеки канал. Сега е обща до потенциометъра и от там вече, за всеки канал. Не знам дали е по-добре така. Според моите разбирания, не е.
Променени отопления на предусилвателните лампи. Лично аз не виждам смисъл, при положение, че го пробвах това при мен и нямаше абсолютно никакъв ефект.
Добавен е дросел. Хубаво. Писах защо беше без.
Аз също замасявах капаците на трафовете - без ефект.

Сега вече нещата които забелязвам и не съм пробвал.
Замасени са по един край на вторичната намотка на изходния траф.
Замасени са анодите на неизползваните триоди в предусилвателите.
Забелязвам дори, че на левия канал е променен използвания триод. Ако аз съм ползвал крака 1,2,3 - сега са 6,7,8. Не е от самите лампи, защото при моята конструкция, само разменяш двете лампи . Направено е с цел, след време на износване да не се сменят с други нови, а само да се разменят местата им.

Осцилоскопа ми е руски, с най-чувствителен обхват от 5mV/дел. 
3mV не мога да го видя на него, камо ли 150uV. Не знам колегата(Ицо, от аудио форума, когото имам за по вещ от мен) с какво го е мерил.
Имаше едни изказвания в Оффроуд форума, че ме било яд, че не съм успял да си оправя усилвателя и разни подобни. Няма нищо такова, напротив, радвам се че усилвателя е дооправен и Емо му се кефи. И най-вече, че не е развален външния вид.

Сега за потенциометъра. Емо казах защо съм ползвал такъв, макар и втора употреба.Ако мислиш, че съм те набутал с един пот, втора ръка, кажи кога да се видим и да ти го платя новия.
Относно оста, срежи я с флекс колкото е на стария и я изпили засечката.

[Pichaga933]

Тия оси аз ги режа с дремел-а, ако нямаш може и на менгеме с ножовка и после да запилиш засечката на шмиргел, варианти много, но да , намират се тия потенциометри  и Нови: Викиват, Петров електроника. Най-добрите на БГ пазара са, за съжаление.  Всичко друго е боклук. То за това някои колеги минаха на галети с напоени резистори  по логаритмична сметка от немай къде...

Гледам малко в повечко са му електролитите като се има предвид че е с кенотрон пък и дросел... С толкоз много кондери дих директно минал на Бързи софт рековъри диоди, анодното ще е по-високо, повечко мощност, абе само  позитиви.

[origo]

В звуково отношение вероятно няма да са само позитиви, но наистина с толкова кондензатори кенотрона няма да е щастлив.

[Fisher]

Дали  някой е търсил и  реализирал разработка с повишен капацитет в захранваща схема с кенотрон с отложено включване. Визирам идеята на Ориго кондензатора (примерно 1000мкф/400в) да се зарежда плавно през 100к и при зареждане да се включва примерно с реле паралелно на анодното.
Извинявам се ако питането ми е  офтопик,  но ползвам присъствието в темата на колеги, които са по напред в материала с ламповите усилватели.

[origo]

Ти готова схема ли търсиш или платка или просто експеримент? Няма какво да му се експериментира, резултатите ще са отлични ако се зарежда капацитета през резистор и после вече се включва с реле директно. Само че 100к са много 1 - 5к е достатъчно. Обаче тук трябва да се спомене че в процеса на зареждане на кондензатора той трябва да е откачен и от към товарната страна защото ако е свързан към усилвателя то никога през 5к няма да може да го заредиш достатъчно докато лампите консумират ток и го разреждат. Т.е. трябва да се използва реле с два контакта. Същото става и без реле и специална схема а с един нормален мрежов ключ с два контакта който да се ползва и като стендбай функция. Имаш един мрежов ключ за включване на мрежовия траф и този втория ключ за анодното. Просто си цъкаш винаги подред с нужното закъснение двата ключа, естествено няма проблем да се реализира елементарно реле за време което да затваря реле след определено времезакъснение.

[Pichaga933]

Така наречената разработка, за която говорите и двамата я има реализирана още през 30 те години от Сименс в най-евтините им апарати.  Има един дросел  с електромагнитен механизъм на него който прави точно това, като Кенотрона си стигне номиналното напрежение и първия електролит се зареди, включва и втори кондензатор във филтровата схема директно и пуска анодното към другите лампи. И това се контролира от електромагнитното поле на дросела което се ползва като реле. Не помня вече какъв беше принципа, дросела ли се насищаше или нещо друго беше но в един момент полето привлича I частта на  ламелния пакет, която е вързана с лост, на който има контактна верига.

Мисля е добра идея и за съвременните схеми, щото се пести една шепа елементи за отложено включване. Просто се изисква малко по различна скоба за ламелния пакет.

[Любо Божков]

Така наречената разработка, за която говорите и двамата я има реализирана още през 30 те години от Сименс в най-евтините им апарати.  Има един дросел  с електромагнитен механизъм на него който прави точно това, като Кенотрона си стигне номиналното напрежение и първия електролит се зареди, включва и втори кондензатор във филтровата схема директно и пуска анодното към другите лампи. И това се контролира от електромагнитното поле на дросела което се ползва като реле. Не помня вече какъв беше принципа, дросела ли се насищаше или нещо друго беше но в един момент полето привлича I частта на  ламелния пакет, която е вързана с лост, на който има контактна верига.

Мисля е добра идея и за съвременните схеми, щото се пести една шепа елементи за отложено включване. Просто се изисква малко по различна скоба за ламелния пакет.

С едно уточнение: Контакта на релето е във веригата на отоплението и шунтира скалната лампа. Използвано е при SIEMENS 12GW, SIEMENS 20GW, SIEMENS 22GW.

[Pichaga933]

С още едно уточнение, скалната лампа има и друга функция освен осветление, понеже приемника мрежови и всичко е последователно навързано в него.

Беше интересно да се види на коректно работещ приемник, щото лампата изгрява за секунда, после гасне, и после пак тръгва. На SIEMENS 12GW съм го наблюдавал, имаше някъде тема бях постнал. Изключително неприятен за ремонт приемник между др, освен че е мрежов, всичко е вързано последователно ами и може да се офазяваш през 3 минути,плюс че всички кабели са в един цвят.

[Ангел Симеонов]

Не ти трябва толкова голям филтраж!Направи следния опит:извади предусилвателната лампа да остане само крайното стъпало.Имаш резистор към анода на предусилвателната лампа към плюс и кондензатор към първа решетка на крайното стъпало.Ако имаш лош филтраж кондензатора ще прехвърли брума към първа решетка и ще го чуеш.Консумацията на предусилвателната лампа е малъка и не оказва влияние на брума.Елементарен изпитан метод.Пиши след това какъв е резултата.

[emanuilis]

Готово, всичко работи безупречно, използвах нов RFT потенциометър, след ремонта няма „брум".

Прилагам актуална снимка.

p.s. беше истинско предизвикателство да се работи без да се махат декоративния капак и монтажните „гредички" отдолу...