Проект „Берта” или за възкресението на един Torn.E.b

[PDM]

Преди около година и нещо най-после се сдобих с Берта. Външно изглеждаше ОК, но отвътре цялата беше преработена с руски лампи – често срещана съдба на тези приемници. Мина известно време пред да ми дойде вдъхновението да се захвана с нейното възстановяване. Първоначално това ми изглеждаше невъзможно – от оригиналната електроника не беше останало почти нищо, а най-важното – лампите RV12P800 и цоклите за тях ми се струваха трудни за намиране. В последствие се оказа, че наистина са трудни за намиране, но не и невъзможни. Освен това от схемна и конструктивна гледна точка, Бертата не е сложен приемник. Много прецизно изчислен и перфектно изпълнен, но не и сложен. Ако някой мисли обратното, може да се запознае с Антон, Цезар или Кьолн. Конструктивно Torn.E.b се състои от четири части – лицева плоча, ВЧ блок, НЧ блок и барабан. ВЧ и НЧ блока са захванати към лицевата плоча и могат да се свалят поотделно. ВЧ брока също така може да се раздели на две части – блок променлив кондензатор и блок лампи. 

Преди няколко месеца реших все пак да започна Бертата и така се роди „Проект Берта“. Състояние в началото – приемник с доста добре запазена механика и запазен външен вид /с изключение на външните части за свързване със захранващия блок/, но липсващи лампи, цокли и компоненти около тях. Цел на проекта – възстановяване на оригиналната електрическа схема на приемника и привеждането му в работно състояние. Основни принципи, следвани при работата:
-   запазване на оригиналния вид на наличните части на приемника
-   използване на оригинални части, или на части от същия период, или на съвременни части, отговарящи на електрическите и физически параметри на оригиналните детайли

Първа фаза на проекта – събиране на информация. Прерових целия интернет в търсене на снимки, технически описания, други проекти по реставрация. Сайтът на UA3ALW  http://www.radiostation.ru/home/museum/11manual.html ми беше много полезен и реално ме вдъхнови да се заема с работата по възстановяването.  Ако имате излишно някое и друго евро и разбирате немски език, може да си купите и тези два диска…. http://www.wschroeer.de/Torn.E.b%202.htm  DL7HZ  е направил ръководство за възстановяване на Берта с над 200 страници със снимки и подробна информация. На мен сумата ми се видя голяма и немски не разбирам, така че не съм ги ползвал. Намерих оригиналното описание на Бертата, което макар че е на немски, имаше пълен опис на елементите, тяхната номерация и стойности. За съжаление, нямаше данни за индуктивностите. Данни за някои индуктивности намерих в сайта на UA3ALW . Също така събрах много снимки на всички блокове на приемника от различни ракурси. На сайта на  IQ5MT http://www.arimontecatiniterme.it/index.php/19-autocostruzioni/31-ricevitore-torn-eb  е показана една реставрация с подръчни средства.
Втората фаза от проекта е премахване на всички неоригинални части. Това е най-лесната и бърза част от цялата работа.

[PDM]

Трета фаза на проекта – дефектовка на наличните части – т.е. дали наличните оригинални части отговарят на номиналите и отмятане по списък кои части са налични. По принцип всички хартиени кондензатори са дефектирали и се нуждаят от реставрация – „изкормване” на съдържанието и поставяне в изпразнения корпус съвременни кондензатори с последващо запечатване на краищата с асфалт или черен силикон. За всеки случай се проверяват също така керамичните кондензатори и съпротивленията – може да има някой прекъснал извод. Индуктивностите също следва да се проверят – възможно е да има прекъсване. Малко вероятно е, но не е невъзможно да има прекъснали бобини и в барабана. При оригинална схема няма как да стане, но при преработката е възможно някой да си е оставил ръцете и да има прекъснати бобини.

При мен липсваше катодния дросел на първата лампа, анодния дросел на четвъртата лампа, тон дросела и дросела на захранването /заедно с цялата платка/. Анодния дросел на третата лампа беше прекъснал, изходния трансформатор беше наред. Липсваше и захранващия куплунг на приемника.
Някои от приемниците имат измерителни системи – произведените до средата на 1943г. Моят приемник има такава. На пръв поглед всичко е ОК, при измерването обаче се оказа, че съпротивлението за обхват 120 Волта е прекъснато.  В ход е търсене на изправна система, за да измеря стойността на прекъсналото съпротивление. На приемниците са слагани оригинално само два вида системи, като показаните по-долу. След войната обаче всеки е слагал каквото намери за добре.
 
Четвърта фаза – намиране на части. При преработката обикновено цялата долна част на НЧ блока се изпразва от платките и тон дросела, за да може да се постави захранващ трансформатор и изправителен блок. Поради това освен пасивни компоненти трябва да се търсят платки или да се изработят нови. В тази Берта освен липсващите дросели имаше и две липсващи платки в долната част на НЧ блока.  Също така липсваха и блок кондензаторите на първите три лампи заедно с рейката. Като цяло, преработката е била много варварска и некадърно направена.

По принцип, в немската техника и в частност в Бертата, веднага си личи кои части са неоригинални. Оригиналните имат отпечатан номера по ел. схема направо върху частта или залепен с малка лепенка. В зависимост от годината на производство и производителя има известни разлики във външния вид на компонентите, както и в електрическата схема. Също така е възможно апаратът да е бил ремонтиран в армейска работилница.

[PDM]

Първи от търсените части естествено бяха лампите и цоклите за тях. Без тях целият проект по принцип се обезмисля, тъй като основната цел – възстановяването на оригиналната електрическа схема е невъзможна за постигане. Естествено, има вариант с изработването на заместители на оригиналните немски лампи, както е направил UA3ALW, но ако за руснаците това е трудно, в нашите условия ще бъде още по-трудно. При това пак остава въпроса за оригинални цокли и корпуси на лампи. Първият цокъл и няколко лампи изрових от частите на баща ми. След това колега ми подари няколко лампи. После направих размяна две лампи за два цокъла и работата зацикли. Последният цокъл не ще да се появява и не ще, въпреки разпитването на всички мои приятели и познати. Появи се само едно предложение в Продавалника за цокъл, две лампи и няколко дреболии за „скромната” сума от 300 лева. Продавача се аргументира, че това бели редки и скъпи части от войната. След доста време, цената беше редуцирана до 40 лева, но аз твърдо бях решил да не ги вземам. Реших да проверя в интернет как стоят нещата. Наистина, в аукционите имаше предложения за 100 Евро за очукана лампа, но имаше и съвсем разумни оферти. Установих, че „най-солените“ предложения са на български продавачи. След нас по алчност са руснаци, украинци, латвийци и италианци. Характерното за тези продавачи са безумно високите фиксирани цени. Иначе нормалните продавачи започват от едно евро и до колкото стигне. Крайната цена зависи от много фактори - дали в даден момент има някой, който се интересува от предложението или не, дали са нови или употребявани /например се срещат и чисто нови лампи, като под „чисто нови“ се разбира лампи в оригинално запечатана кутийка/, дали са измерени с лампомер и каква е емисията им. По тази причина не искам да посочвам конкретни цени. След известно дебнене, успях да се сдобия с няколко лампи и цокли на много прилична цена. След измерване на лампите с лампомер, се установи, че са годни. Така основният въпрос беше решен – приемникът беше окомплектован с оригинални цокли и лампи.

 

Потърсих решение за липсващите дросели. Случайно открих, че анодният дросел на четвъртата лампа е много сходен по размери и параметри с бобините на звънеца от стар телефон, който намерих в кутията с части. Радостта се оказа кратка – и двете бобини бяха прекъснали.  За тон дросела намерих трафче на телефункен от стари немски ВЧ уредби. Корпусът и ламелите са същите, трябва му само пренавиване. Дроселът на третата лампа също има нужда от пренавиване. Отне ми доста време, докато намеря проводник с нужния диаметър – 0,05мм и подходяща машинка.
   Съпротивления и кондензатори потърсих в кутиите със стари части и намерих почти всичко. Нямат фабричните означения на оригиналните части, но са от същия период, т.е. поне за мен са приемливи. Някои от елементите могат да бъдат заменени със съветски, някои от кондензаторите могат да бъдат и изцяло изработени.

Остана последния въпрос – липсващите платки. По принцип има няколко начина за решаването му. Първият, естествено, е намирането на оригинални платки. Тук всичко зависи от късмета. Вторият е изработването на нови платки. Вариантите за това отново са два. Първият е намирането на бакелитени плочки с подходящ размер и ушички за обемен монтаж и изработването на платките. Резултатът е почти неотличим.  IQ5MT е използвал друг материал /нещо бяло/ вместо бакелит и това доста разваля впечатлението, но останалото е същото. Вторият /и най-достъпен според мен/ вариант е изработването на платките от фолиран стъклотекстолит, с пробиване на отвори. Видът въобще няма да е същия, но от електрическа гледна точка няма да има разлика. 

Събрах необходимото за изработването на платките – гетинакс и ушички. Воден от желанието за максимална автеничност, както и от своя мързел, реших все пак да пробвам първия вариант – да намеря оригинални платки. Сигурно съм голям късметлия, но след две седмици дебнене, успях да попадна в Ибей на целият аудиоблок комплект – шасито с всички платки и елементи и с помощта на сина ми успях да го спечеля. След  благополучното му пристигане в България, останалото беше въпрос на 10 минути работа – свалянето на стария блок и подмяната му с новия. Междувременно спечелих още два лота с дребни части – резистори, кондензатори и платки от ВЧ блока, които части попълниха липсите във ВЧ блока на моя приемник и придадоха напълно автентичен вид на реставрацията.

Куплунгът на захранването за корпуса пристигна подарък от един приятел, един дросел и още части – от друг приятел. Куплунгът за кабела е същия като на Kw.e.a, а моят Антон пристигна с такъв куплунг.
Ето снимка на приемника с поставени съветски кондензатори. Като размер и номинал подхождат точно, само цвета е малко необичаен.

По-късно беше намерен цял оригинален НЧ блок. Ето снимка на приемника с поставени части и комплектен НЧ блок. 

[PDM]

Относно проводниците – след измерване на размерите им и известно търсене по магазините, намерих проводници с необходимите размери и цвят. Единствената разлика от оригиналните е, че самият проводник не е калайдисан, но не мисля че това е проблем /поне за мен/.  Ето снимки на проводниците. Към проводниците причислявам и шлаухките. Установих, че в Бертата са използвани два вида – единият е жълта пластмасова шлаухка, а другият прилича на стъклошлаухка с  тъмнокафяв цвят. Не зная оригиналните от какво са направени, но съвременните са същите на външен вид. По-често срещаните са бледо жълти, а не тъмно кафяви /които също се срещат, но по рядко/. Малко нитробайц или друг подходящ оцветител оправят този проблем. В един приемник са използвани шлаухки само от един вид. За жълтите шлаухки идеалният заместител е жълта термошлаухка с подходящ размер.

Към настоящият момент почти всички компоненти на Бертата са събрани и монтирани. Остана да се възстанови опроводяването,  да се провери всеки един елемент и при необходимост да се реставрира, да се навие ВЧ дросела, да се поставят трите кондензатора във ВЧ блока и пластината, която ги държи, да се постави съединителната рейка при захранващия куплунг. Когато имам резултат, ще продължа с описанието.
Коментарии по някои технически подробности.
На някои от приемниците някои от компонентите не са запоявани, а са съединявани с помощта на точкова заварка. В любителски условия това е трудно постижимо, но не и невъзможно. За изработването на микроапарат за точкова заварка е подходящ изгорял траф от микровълнова печка. В съветските приемници Рекорд също е използвана електрозаварка вместо спойка, но е изпълнена малко по-различно. Все пак, предвид сложността на изпълнението, това е упражнение за крайните привърженици на автентичността.
Керамичните тример кондензатори имат склонност да „залепват“ поради преклонната си възраст. Опитът за въртенето с отвертка може да е плачевен, тъй като поради голямото усилие може да се откърти главата с шлица. Поради това се препоръчва прилагане на усилие към целия диск, а не само към шлица при обилно използване на проникващи смазки.
Номерацията на елементите е нанесена върху корпусите им още при производството им. Има обаче и вариант с лепени кръгли етикетчета. За имитация може да се използват конфети от офисен перфоратор на хартия. При замяна на елементи при ремонт съм срещал и надписи с мастило върху новите елементи.
Изработването на качествен захранващ блок е много желателно. Не бихте искали намерените с толкова труд и финанси лампи да изгорят, а да ви служат дълго време. Под качествено захранване  разбирам линейно /мойте уважения към импулсните захранвания, но не ги намирам за подходящи/ захранване, което е надеждно, дава точно необходимите напрежения и има тиристорна защита от повишаване на отоплителното напрежение. 
В хода на проучването и реставрацията бяха установени номиналите на всички елементи, тяхното разположение по платките и номерация на изводите. Който има нужда от конкретна информация, моля да зададе въпросите си в темата.

[ftest]

Поздравления за ентусиазма и положения труд!

[ahedproductions]

 

[lz2xl]

Поздравления за положения труд,за бобинния блок ще се наложи да го провериш основно.Бобините са в екранирани кутий,топфкерните на които са навити са от карбонилно желязо и на практика ако старее е съвсен незабележимо.

[Лъчо Минков]

                 Даааа, във форума явно са се развъдили доста магьосници, най-напред в Търново, Пловдив, Варна и София, а после и в другите градове 
В София имаме магьосник по магнитофони,както и още един по теория на ламБите , във Варна има магьосници по реставрации и пренастройка на УКВ, в Пловдив има магьосник по реставрации и пренастройка, в Пазарджик имаме Първия магьосник по възстановяване на скали и още един, дето нищо не вдява от компютЪри... Май пропускам още доста хора 
                Поздрави за всички форумци от мен и Ежко Бежков!

[Валери]

Аз също съм впечатлен от реставрацията, пожелавам успех и 100% автентичност накрая.

[chav_chav]

Приятелю PDM явно радиостанциите са ви слабост!Искам да споделя и да получа ориентир за нещо отдавна отминало.Тая зараза по тия техники ми е от 8 клас.Значи тогава на един таван тогава изровихме една разкулачена апаратура.Представляваше някаква носеща конструкция на която се нареждаха едни метални кутийки,отгоре капака бе залят с смола и изведени изводи за свързване на отделните модули.Кутийките бяха подобни на тия книжни кондензатори от втория Ви пост,само че по големи и бяха също на Сименс.Беше голямо тото какво ще излезе от кутийката!Бихте ли ме ориентирали на какво сме попаднали тогава.

[PDM]

Приятелю PDM явно радиостанциите са ви слабост!Искам да споделя и да получа ориентир за нещо отдавна отминало.Тая зараза по тия техники ми е от 8 клас.Значи тогава на един таван тогава изровихме една разкулачена апаратура.Представляваше някаква носеща конструкция на която се нареждаха едни метални кутийки,отгоре капака бе залят с смола и изведени изводи за свързване на отделните модули.Кутийките бяха подобни на тия книжни кондензатори от втория Ви пост,само че по големи и бяха също на Сименс.Беше голямо тото какво ще излезе от кутийката!Бихте ли ме ориентирали на какво сме попаднали тогава.

По това общо описание не може да се направи дори предположение. По принцип в метални кутийки най-често са слагани един или няколко кондензатора, понякога и дросели или трансформатори. Освен в радио  приемници и  предаватели, Сименс са правили и друго оборудване за комуникации - релейни станции и телефонни уплътнителни системи. Немски ВЧ уредби, производство от преди 1944г.  са използвани в далекосъбщенията в България до средата на 60-те години.

[ftest]

Да, "Siemens" са произвеждали широка гама
от радиотехнически и електротехнически
изделия. В това число генератори за електроцентрали
и пълно оборудване за електрически
локомотиви и трамваи. 

[chav_chav]

Може да е било нещо телефонно,защото вътре основно бяха книжни кондензатори и индуктивности.Дроселите бяха навити на Ш-образни сърцевини само че пластинките бяха цели.Запомних ,че ламелите бяха много финни.Такива не съм виждал до сега.Цокли за лампи имаше само един и то много особен-дълбок с 5-6 контактни пера.Явно не е било рация.Имаше и релета.

[PDM]

Има едни немски лампи, триоди, които приличат конструктивно на лампите на Бертата, само че корпусът е целият бакелитов, без метал.  Цокълът също е подобен и отново е целият от бакелит. Някъде имах такива, ще ги потърся  и снимам. Лампите са използвани в далекосъобщителната техника.

[mirkata]

PDM, поздравления за проекта. Сериозна работа те чака.