Да, наистина спора стана безсмислен и определено някои хора дават абсурдни мнения. Обвиняването за всичките ни беди днес времето на комунизма е смешно. Защо Полша, Чехия, източна Германия например не страдат до днес от комунизма? Защо те се въстановиха от така непоправимите последствия? Защо само ние, които сме щели да бъдем по-напред от САЩ сега ако не бил комунизма, сме единствените които така пагубно сме пострадали? Истината е че комунизма не е причина за всичките ни беди днес, нито е причина за тези 2 милиона напуснали страната. Те не са свестен материал, именно те са отпадъци с лошо възпитание. Както и да е. Ще коментирам само някои неща около Чернобилската авария още, и преставам да участвам в темата на политическа основа.
Реакторите РБМК с канална структура като първоначален замисъл са изключително добри, надеждни и безопасни. Това си е и факт, просто конструктивни недостатъци на конкретния модел е водел до положителния му температурен коефициент настъпващ при определени обстоятелства, след аварията тези недостатъци са отстранени. Така че не е правилно да кажем че тези реактори като цяло са по-ненадеждни от ВВЕР. Попринцип наистина ВВЕР е малко по-надежда конструкция по принципа си на работа, но историята показва че и реакторите с вода под налягане стигат до тежки аварии при някои обстоятелства. Относно плътността на мощността - при ВВЕР тя е по-висока. РБМК попринцип е с доста голяма активна зона, така че плътността на мощността е малка, но просто за един период от време те са били с по-голяма мощност от ВВЕР. В концептуалния замисъл на РБМК няма нищо опасно, дори напротив, каналната му структура предполага по-лесно локализиране на аварията, защото е малко вероятно да се случи авария при която да дефектират всички канали. По този начин може авария да се ограничи до един канал, и дори реактора да продължи да работи. Предимствата са много, включително презареждане с гориво без спиране на реактора. Но няма да ги коментирам защото за целта си има източници в интернет с достатъчно подробна информация. Относно това дали се правят още ще кажа само че има разработка за канален реактор с лека вода и графитен забавител наречен МКЭР който има значителни подобрения след РБМК и адекватна контейнерна структура отговаряща на съвременните АЕЦ:
http://reactors.narod.ru/mker/mker.htmlОтносно чернобилската авария, тук не съм съгласен с червеноармееца за конспирационната теория. Експеримента който е трябвало да се проведе е дали може кинетичната енергия от въртящата се турбина да осигури енергия за циркулационните помпи за период от 45 секунди докато аварийните дизелови генератори успеят да достигнат максималната си мощност. Логично е че за да може да се проведе такъв експеримент трябва да се заобиколят съзнателно някои системи за сигурност, тъй като последните не биха позволили експеримента да се случи. До тук няма нищо нередно или толкова опасно. Решили са обаче с цел по-голяма безопасност да понижат малко мощността на реактора по време на провеждането на експеримента. Тук е била първата грешка от не добро познаване на реактора - положителиня температурен коефициент. Водата освен че забавя неутрони тя ги и поглъща. Колкото по-голяма е мощността на реактора толкова повече пара се образува в него, и по-малко неутрони биват поглъщани с което се нарушава баланса и мощността допълнително се повишава. Същото в обратната посока - с леко понижаване на мощността и намаляване на произвежданата пара повече неутрони се поглъщат в активната зона и мощността допълнително спада, и се получава положителна обратна връзка. Това не се е знаело достатъчно добре към момента на провеждането на експеримента за съжаление, и се е стигнало до там че благодарение на този положителен коефициент мощността на реактора е спаднала много повече от очакваното - до към 30 мегавата което си е практически пълно спиране на реактора. С понижаването на мощността и респективно температурата в активната зона се отделил и ксенон (ако не ме лъже паметта) който служел да предпазва от разпад ядрата на урана при съхранение на касетите с горивото, получило се е такова „отравяне“ на активната зона което е пречело мощността да бъде повишена. До този момент вече е станала факт първата сериозна грешка но не фатална. Трябвало е реактора да бъде оставен за няколко часа и да се опита да се пусне отново. Операторите, и основно Диатлов обаче решават че ще въстановят мощността на реактора чрез регулиращите пръти без да имат и най-малка представа какви точно процеси са се случили в ядрото на реактора. Тук е станала втората грешка която вече е фатална. Започнали са да вадят регулиращите пръти, но мощността много слабо е реагирала, наблюдавало се е бавно повишение. В този момент е било редно да се вземе решение реактора да се изключи, но Диатлов с друг надъхан оператор са били твърдо решени да проведат експеримента. Продължили са да вадят прътите от активната зона и при почти пълно изваждане на всички регулиращи пръти мощността е достигнала 150 мегавата. Взето е фатално решение експеримента да започне при това изключително нестабилно състояние на реактора. Помпите са изключени от енергийната система и са включени да се захранват от кинетичната енергия на турбината. С това дебита на вода през активната зона започнал леко да спада, което довело до повишаване в температурата, разпад на въпросния изотоп на ксенона което е „изчистило“ активната зона от отравянето и реакцията е започнала да се ускорява, в този момент вече не е имало кой да ограничава скоростта на реакцията и мощността. Температурата и парообразуването са се повишили от там допълнително мощността и е настъпила отново положителна обратна връзка с което се е забелязало много бързо повишение на мощността при което е взето решение да се активира аварийната система за спиране на реактора. За съжаление твърде късно. В този момент, особеност в конструкцията на върховете на регулиращите пръти които са завършвали с графит, води до кратковременно още по-голямо повишение на мощността на реактора при навлизане на всички регулиращи пръти едновременно в активната зона измествайки от каналите водата. След този момент мощността нараства до 10 или 100 пъти номиналната (не намирам еднозначна стойност) и естествено настъпва моментално разрушение на реактора с пълна загуба на контрол над него и реакцията. От там нататък нещата са ясни. Та точно това е начина по който са протекли нещата във фаталната нощ и за съжаление не е програмирано, ами си е просто плод на човешка упоритост отвъд разумното и същевременно не достатъчно добре познати особености на въпросната технология. Фатално стечение на обстоятелствата за което не виждам как може да глобализираме че са виновни руските реактори, руските оператори и учени които са провеждали експеримента или системата и политическия строй. Факт е че е виновен конкретен човек, но не е виновен защото е руснак, а просто по стечение на обстоятелствата виновния е руснак. Не виждам връзка със системата и строя. Даже напротив - попринцип експеримента дълго време е бил забранен и накрая е дадено разрешение да бъде проведен. Лично за мен Диатлов е основния виновник защото съзнателно и грубо е пренебрегнал предписанията за безопасносна експлоатация на реактора. За това не виждам вината на истемата. Във всяка система има идиоти. Фаталната грешка не е разрешаването и започването на експеримента, а продължаването му след като се е видяло че реактора не реагира адекватно на въздействията.
Начало
Активни теми
Търси
Вход
Регистрация
Тема: След броени дни се навършват 30 години от най-голямата ядрена авария в Чернобил (Прочетена 9110 пъти)