Подготовка за полиране с шеллакОт Martin Renz http://www.radiomuseum.org/, Побликувано в www.sandacite.com с любезното съгласие на г-н Мартин Ренц от www.radiomuseum.org, за което му благодаря! Оригиналната статия можете да прочетете на адрес:
http://www.radiomuseum.org/forum/grundig_3012_w_vorbereitung_fuer_eine_politur_mit_sch.htmlGrundig 3012W ot 1952/53 г. от „отпадъци”:
На пръв поглед, то е в плачевно състояние видно от долния увеличен план.. Напълно разрушено, обелен лак, мръсна скала, декоративната рамка липсва.
При по-внимателно вглеждане, то е невероятно добре запазено. Платът е доста чист и непокътнат, фурнирът до голяма степен под парцаливия слой невредим, задната стена е непокътната и шасито изглежда до голяма степен оригинално и в добро състояние.
Като дърводелец, външното състояние на устройството никога не ме е плашело, затова реших да го взема.
Извадих шасито, и огледах остатъка от лака за евентуалното му премахване. Тук окаяното състояние на лака се оказа божи дар. Дирктно, само с шпакла, без препарат можеше да бъде отстранен.
Така че в рамките на половин час лака беше свален напълно без химикали, с изключение на едната страна, където някои останки бяха малко инат. Тук в помощ идва малко ацетон или с "смивка за бои".Спиртът не помагаше. Това предполага, че е налице обикновен нитроцелулозен лак (а не шеллак), и неговото качество не е проектирано да издържи 50 години. Дъждовете в „отпадъци” и др. въздействия си бяха свършили работата.
Фурнирът е до голяма степен невредими, само от едната страна, има някои драскотини. Тази страна „изгладих” с ютията:
През влажна бяла кърпа от памук или лен, а ютията усилена на максимум. Парата прониква във фурнира. Дървесните клетки под въздействието на влагата и топлината се надуват, набъбват.Така нараняванията се заглушават и почти са заличени. Никога не изсушаваите кърпата докрай и не докосвайте директно фурнира с ютията за да не се получи отпечатук от пренагряване.
След това шлайфайте с шкурка 240 по посока на дървесните жили.
Остатъците от лака са премахнати, цветът на кутията потъмнава и се виждат вариациите на цвета на фурнира. За съжаление яркия цвят на дървесните жили е частично загубен от стареенето на дървото. В крайна сметка реших да не възстановявам оригиналния тъмен цвят (да не използвам байц), а да остявя естествения цвят на фурнира.
Незначителни дефекти в облицовката след това бяха ремонтирани с черен твърд восък и пребоядисани черните дървени части на кутията с фина четка.
Кутията вече е готова за полагане на ново покритие, описано в отделна статия:
„Изкуството на Френската политура, полиране с шеллак”:
http://www.radiomuseum.org/forum/die_technik_der_schellackpolitur_polieren_mit_schellack.htmlПревод на втората статия за същинското полиране с шеллак можете да прочетете на адрес:
http://www.sandacite.com/forum/index.php/topic,749.msg4707.html#msg4707Превод: Владимир Динев (dinev66)
Уважаеми колеги, моят немски е никакъв и с благодарност приемам забележки за коригиране на превода от по-вещите.