Детекторен радиоприемник

[dakata.radio]

Здравейте! Отскоро се занимавам с радиотехника, все още съм новак и не разбирам много неща в тази насока. Сега ще ви занимавам с една много популярна тема - детекторен радиоприемник. Конструирах схема, макар и незавършена все още. На 1 е феритната антена. Тя е от радиоприемник Веф 206. Няма достатъчен брой навивки, според мен, и мисля да я заменя с ръчно намотана феритна антена. Чудя се каква да е - стандартна (намотана около водопроводна тръба) или намотана тип паяжина (около шестоъгълник). Колкото повече намотки навия, толкова по-добре. На 2 е въздушният променлив кондензатор, който също е от Веф 206. За него не се съмнявам - мисля, че ще стане. На 3 е изводът за антена. Предполагам, че около 10 м. кабел ще свършат работа. За материала, от който е направен кабела на антената знам, че е без значение какъв е. На 4 е изводът за заземяване. За заземяването знам, че трябва да е за някакъв метал, най-добре за желязо. На 5 е кондензаторът. Мисля, че с него няма да имам проблеми. На 6 е детекторът - полупроводников диод. Мисля, че е германиев диод. На 7 е изводът за високоомни слушалки. Все още нямам такива, но в момента ги търся. Дали пък не може да стане с токоизправител и със слушалка от стар телефон?! Живея е едно пернишко село - Рударци. То е обградено от Витоша. Надморската му височина не е чак толкова висока. Около мен няма близки средновълнови и дълговълнови предаватели - най-близкият средновълнов предавател е край Видин на Хоризонт. Дори и да се справя да конструирам такова нещо, дали ще хване поне една радиостанция?! 

[ftest]

Нищо не пречи да се експериментира. Успех!

[origo]

Здравей! За детекторния приемник ти трябва на първо място настройваем паралелен трептящ кръг (бобината и променливия кондензатор). Обхвата на настройка на резонанса на кръга трябва да бъде от около 550 до 1500 килохерца. Дори да не може да се покрие целия диапазон не е толкова страшно. Също така сметките са относително ориентировъчни защото кръга се разстройва от капацитета на антената когато я свържеш. Ключов момент за заработването на приемника е да сметнеш и навиеш бобината правилно, така че кръга да влиза в резонанс за честотата на най-силния предавател в случая 576 килохерца. Капацитета на променливия кондензатор от ВЕФ се изменя от 9 пико фарада до 365 пико. По тези стойности може да сметнем бобината с каква стойност трябва да бъде за да покрива търсения от нас диапазон, ето тук може да прочетеш как се смята резонансна честота на трептящ кръг:
https://en.wikipedia.org/wiki/LC_circuit
Аз получавам стойност около 230 микрохенри.
Сега имаш два варианта - да намериш уред за измерване на индуктивност който може да осигури достатъчна точност в диапазона на микрохенрите. Навиваш на пръчката навивки мериш и коригираш докато получиш търсената стойност.
Другия вариант е да изчислиш стойността на цилиндрична еднослойна бобина и да си я навиеш на PVC канализационна тръба. Аз лично като си правих детекторен приемник навивах на тръба с външен диаметър 5 сантиметра. Тогава си смятах  бобината на ръка, сега има програми с които можеш доста по-бързо да си сметнеш броя навивки при зададена индуктивност и диаметър на намотката и проводника с който навиваш. Ето например за проводник с диаметър 0.3мм върху тяло 5 сантиметра получавам 66 - 67 навивки за 230 микрохенри. Качвам ти програмата за да си смяташ сам бобината с твоите диаметри проводници и тела на които ще навиваш. Работи се лесно въвеждаш си стойностите които са ти известни и автоматично се изчисляват неизвестните. Тънкостта е в дължината на намотката която трябва да се сметне в зависимост от броя навивки и диаметъра на проводника, като се има предвид че не можеш да навиваш идеално плътно, най-малкото лаковата изолация има някаква дебелина. Та там трябва малко итерационен процес, задаваш примерна дължина ориентировъчно, получаваш брой навивки, смяташ си дължината, слагаш отгоре няколко процента от не идеално плътно навиване, въвеждаш новата дължина, променят се пак броя навивки и така докато го докараш до това да съвпадат стойностите. Гледай да няма нищо в червено в полето в дясно, ако трябва увеличавай дължината на намотката, т.е. задаваш по-рехаво навиване и така. Ето и малко формулки да видиш попринцип как става смятането на такава бобина без програма:
http://www.mogami.com/e/cad/coil-01.html
В сайта има и калкулатор между другото, но там се изчислява индуктивността а не броя навивки.
След като си навиеш бобинката вече отиваме на антената и заземяването.
Заземяването трябва да е метал но вкопан в земята. Ако водопровода в къщи ти е изцяло с метални тръби е отличен заземител. Ако водопровода не е метален може да се наложи да си заровиш нещо метално на известна дълбочина в земята. Нулата на ел. мрежата е последна инстанция - става но не е за предпочитане има много смущения освен ако си нямате собствен заземител и трипроводна инсталация, тогава може да ползваш въпросния заземител.
На времето когато си правих моя приемник в София предавателя на програма Христо Ботев във с. Столник на средни вълни работеше и сигнала в София беше много силен. Тогава хващах с високоомни слушалки Хресто Ботев със 7 метра кабел опънат пред прозореца в стаята. Обаче сега остана само предавателя във Видин, не съм опитвал да го хващам в София с детекторния приемник - трябва да пробвам но като слушам колко е слаб сигнала със нормален суперхетеродинен радиоприемник май няма смисъл да опитвам с детекторния. В тази връзка за да хванеш видинския предавател около Перник 10 метра ще са ти малко за антена. Трябват ти поне 30 метра високо опънат проводник в открито пространство според мен за да има шанс да го хванеш.
Относно слушалката - би трябвало да стане макар че не е достатъчно високоомна, но все пак е по-добре от обикновени нискоомни слушалки. Така че може да пробваш с телефонна слушалка 600 ома. Още по-хубаво ако намериш две и ги свържеш последователно така ще получиш по-висок импеданс и ще чуваш и с двете уши.
Сега предупрежденията. Не очаквай да стане от пръв път. Не се отказвай ако не стане нищо от първия път. когато правих моя детекторен приемник той не стана веднага. Първия път нито бобината ми беше с точния брой навивки, нито диода ми беше правилния - бях намерил сред елементите прозрачен диод в стъклен корпус в който се виждаше вълнообразна пластинка. Реших че е германиев точков диод - оказа се че не е такъв а е някакъв ценер. Чак след като оправих бобината и смених диода радиото засвири, и радостта беше голяма. Така че прави, опитвай и не се отказвай! Дори да не става продължително време продължавай. Дано имаш късмет със сигнала, че в момента вече е много трудно от както спряха повечето предаватели. Успех и сме насреща за съвети и идеи.

[Ricarq]

Радвам се , че присъстват такива теми в форума. В скоро време  за огромно съжаление тези опити ще станат невъзможни без да  си направим сами и излъчватели на средни вълни както масово почнаха да закриват станциите на средни вълни у нас - в Германия и Франция скоро ги закриха изцяло.  За бобина ако искаш да слушаш сигнала през високоомни слушалки без допълнително усилване не е препоръчително  да използваш бобина с феромагнитна сърцевина - много ниско ниво се получава на изхония сигнал - поне при мен с феромагнитна сърцевина нищо не се чуваше докато не го усилих с транзистори. Намери си проводник , най-добре е лицендат ( многожилен емайлиран проводник с много тънки изолирани по между си нишки), ако нямаш можеш от някой трансформатор да използваш от вторичната страна , навий между 60-80 навивки върху PVC или картонена тръба с диаметър 3см.  За маса  може да използваш водопроводните тръби , ако до земята са стоманени естествено , да нямат PVC участъци. За детектор се  точков диод , този германиевия точков ли е ?
Вместо слушалки без никакъв проблем може да пробваш да го подадеш към входа на усилвател .  За съжаление в момента от  националните имаш само избор на предавателя от Видин - 576kHz - търси я почти при затворен променлив кондензатор , а горния край на средните вълни - 1600 kHZ  предполагам знаеш е при изяло отворен кондензатор. За антена се стреми да използваш колкото окото се може по-дълъг и по нависоко проводник , но първо пробвай с обикновенно радио на средни вълни как се чува станцията. Ако се чува силно и ясно имаш шансове нещо да хванеш. Успех !

[цек]

От Рударци е по-вероятно да хванеш
 радио Скопие на 810 Кхц   1200 кW
(за сравнение  Видин 576 Кхц  е  само 200 кW )

Има и други предаватели , но са по-слаби.
 

[dakata.radio]

Македонското радио на 810 kHz се чува прекалено слабо за високата си мощност, дори и Хоризонт на 576 kHz се чува по-добре. Някои румънски радиа се чуват повече от идеално със суперхетеродинен радиоприемник, каквато е и моята Селена В-216. За диода - качвам една снимка, за да прецените дали е добър, защото казвам отново - все още съм нов и не разбирам много неща, може да ви изгубя доста време. За звука - ще свържа последователно две или повече слушалки от телефон. Ами дали няма да стане с резистор с високо съпротивление , свързан последователно за говорителя?! За феритната антена - мисля да я направя от PVC водопроводна тръба. Ще изчисля броя на намотките. А пък дали няма да стане с намотки от кинескопа на стар телевизор?! За антена - мисля, че ще се съглася, че ще отидат поне 30 метра кабел. За маса - ще забия стоманен кол за земята. И денем, и нощем си мисля за този "проект". Искрено се надявам да стане и да хвана поне една радиостанция. Благодаря ви за съдействието, колеги! Надявам се, че чрез вашата помощ и моето усилие ще направя нещо! Но най-важното е да не се отказвам.

[ahedproductions]

Привет и от мен. Силно препоръчвам една схема:

Може да се свържат два малки тримера паралелно на двойния променлив. С тяхна помощ двата кръга се настройват в резонанс. За двойния кондензатор трябва да се ползва такъв със здрави плочки. Съжалявам, не помня броя навивки на бобината, но това се пресмята лесно. Двойния беше 2х500пФ, а на първичната беше 260пФ, но може да се ползват и други, при подходящо оразмеряване на бобинките. Трите навивки бях разположил на ПВЦ тръбичка Ф25, като първичната беше между двете вторични за симетрия. С това радио и външна 25 метрова антена вечер се хващат над 10 станции.
За да може успешно да се експериментира с детекторни приемници високоомните слушалки са си задължителни! Намират се, не са съмвсем изчезнали, съветвам да си купите.
 

[origo]

Да, схемата е прекрасна, даже аз може да я пробвам, обаче за начинаещ първо да пробва с простичката с един кръг, пък като усети как стават нещата ще я „ъпгрейдне“ до тази която си предложил. Относно слушалките - абсолютно най-добре да си закупиш високоомни това е най-важното нещо в детекторния приемник а в случая определено няма да имаш сигнал в изобилие. Относно диода - дали е германиев точков от тази размазана снимка няма как да се прецени. Ако искаш да се прецени трябва макро снимка с идеален фокус от няколко ъгъла на завъртане на диода около оста му или най-добре кажи вълнообразна жичка ли има вътре или лентичка т.е. дали е с кръгло сечение или плоско това вътре. Ако е лентичка най-вероятно е ценер както в моя случай и няма да стане. Между другото може да поекспериментираш и с шотки BAT42 - BAT48 или подобните им събратя, лично не съм ги пробвал но трябва да се представят почти толкова добре като германиевите точкови, като изключим по-големия им обратен ток. Резистор последователно на слушалките не ти върши НИКАКВА работа, приемника ще си „мисли“ че си закачил правилните слушалки, но ти няма да чуваш това което би чувал с достатъчно високоомните, просто сигнала ще отива под формата на топлина в резистора (до колкото може микровати да се нарекат топлина). Успех!

[ftest]

Да, за детекторен радиоприемник са най-важни
високоомните слушалки - 2400 ома до 4000 ома,
колкото по-голямо е съпротивлението, толкова
по-добре. И трябва да са електромагнитни, а
не пиезоелектрически. Подобен тип слушалки
все още се намират.

[ftest]

Относно диодът - снимката действително
е малко неясна, но показаният диод силно
прилича на точков германиев, какъвто и
трябва да бъде.
С успех може да се използва някой от
диодите българско производство тип
SFD 106 ÷ SFD 111. 

[kolev]

Вместо високоомни слушалки може да използваш пиезо-керамичен излъчвател. Евтини са и имат високо съпротивление. Аз съм използвал такива при най-простия случай на детекторен приемник - един диод свързан между антена и земя. Нищо не хванах разбира се, но се чува шум. Другият вариант който съм виждал е да се използва радиоточка вместо високоомна слушалка. За тези варианти обаче трябва силен местен предавател. Ако нямаш германиев диод, или не си сигурен кой точно диод да използваш може да използваш PN прехода на германиев транзистор. Ето едно интересно клипче:

Успех!!!

[dakata.radio]

Като се замисля по-добре, на село май имаше едни слушалки. Тези дни ще ходя до там и ще се поразровя. Когато ги намеря, ще пиша. Но не съм сигурен дали наистина ги има и дали ще проработят. Може и да не отговарят на изискванията или да са повредени. За диода - той е с най-обикновена тънка жичка, а не с пластинка. Относно моето местоположение Рударци - наблизо НЯМА средновълнови предаватели, най-близките такива са в Македония на 810 kHz, но този предавател едвам-едвам се чува със суперхетеродинен радиоприемник, и Хоризонт на 576 kHz във Видинско. По принцип не мога да си го обясня защо не се чува македонското радио. Все пак неговият предавател има 1200 kW мощност и се намира на сравнително недалечно разстояние. По-добре се чуват Хоризонт на 576 kHz и многобройните румънски радиостанции, като тези на 531, 567, 603 и 855 kHz и т.н.

[origo]

В разпространението на радиовълните има много фактори които не зависят единствено от разстоянието по права линия и мощността на предавателя. И аз тук не хващам добре македонското радио. Основна причина е вероятно неподходящото му разположение и може би диаграмата на насоченост на антената не е ориентирана към нас (ако изобщо антената е насочена). Друго нещо което ме съмнява е дали работи на 1.2 мегавата. Колкото Видинският работи на 400 киловата. И аз тук в София хващам добре румънците, по-добре от Видин.

[styrshel]

Дали няма да може високоомната слушалка да се замени с изходен трансформатор+нискоомна слушалка???

[ftest]

Теоретично - да, но изходен трансформатор
с 4000 ома (омично, постояннотоково)
съпротивление на първичната намотка?