Лампомер

[origo]

Май по-скоро не трябва, но имай предвид че някои лампи свързани към изхода на регулируем източник на напрежение водят до самовъзбуждане, така че трябва да се вземат мерки това да не се случва.

[радиото]

Ами с разделителен филтър LC , на плюса ?... и кондери на маса

[origo]

По-скоро добре „укротен“ стабилизатор без склонност към самовъзбуждане. Последно с 6П45С в триоден режим и 0 волта преднапрежение на първа решетка ми се възбуди ламповия стабилизиран токоизправител 3С1 а има 50 микро в изхода и мислех че е едва ли не безусловно стабилен. Та трябва да се вземат мерки ако има проблеми.

[радиото]

Вече съм готов . Всичко функционира.  Пускам няколко снимки , ама са на лампа . И не са много добри . Диагностирах няколко лампи .  Примерно с ЕЛ 84  Всичко си е по книга . Обаче като сложа 6Е1П или ЕМ 1  , потенциала на първа решетка не влияе на светенето ?... Тока се мени в широки граници , но визуално - почти нищо не се променя .  Странна работа . От , 0 волта  до - 25 волта  регулирам на Р- 1 , и нищо ?

[ONZI]

Браво добре изглежда .
Това че не реагира окото може да е от самата лампа-случвало ми се е и на мен С.ложи някоя друга.

А схема ще качваш ли?

[origo]

Не реагирането на 6Е1П за пример може да е причинено и от схемата в която си го свързал за да го тестваш. Анода на триочната секция е вътрешно свързан към лъчеотклоняващите електроди на лампата, а същевременно е изведен и на външен извод. Предполагам че при тестването сега ти си подал постоянно напрежение от стабилизиран източник на анода (краче 7) в следствие на което ти променяш тока през триода, но напрежението на неговия анод респ. на лъчеотклоняващите електроди стои постоянно затова и нямаш реакция на „ветрилото“. Правилния начин за тест според мен е първо триодната секция чисто като ВАХ да кажем или емисия да тестваш, както вече си направил, а после да запушиш добре триодната част с достатъчно отрицателно преднапрежение и да регулираш анодното напрежение независимо от анодното което се подава на анода на другата част от лампата. Тогава ще видиш реакцията на ветрилото на лампата, както и евентуално някакви характеристики на другата част. Надявам се в лампомера имаш източник на напрежение за втора решетка на пентодите който да се регулира от 0 до някакви стотици, него може да ползваш за целта.

[радиото]

 Имам регулируемо стабилизирано за анод , за втора решетка и за първа решетка . Три отделни регулатори са . А лампата е свързах , май така както казваш ... ще пробвам другия вариант .
Колегата  ONZI  , ще кача схема блокова , ама да  видя какво ще ползвам за отоплението . Сега съм със регулируем изправител с транзистори  от 12 до 50 волта  . А 6, 3 в . и 12 волта ги имам на мрежовия .  И нещо ми се струва рисково .  Земе да пробие  транзистора .  Навил съм траф за 14 напрежения най ползвани  , и мисля да го ползвам него .  Та като го оправя и това ще има окончателен вариант .   

[радиото]

Значи : р -25 волта , анод - 300 волта  , и на ''другия анод '' - пускам  напрежението дето ми е за Р 2 .
Като го променям - разпъва и свива ветрилото . 
Да де , ама все пак Р 1 ква роля играе в случая ? Когато си свързвам тия лампи в НЧУ  , подавам на решетката изходното напрежение за колоните - и те трептят в такт ...
Ето тук е с ЕМ 1 , и  действа като при 6Е1П .

[Ангел Симеонов]

Отваряш една произволна схема на радиоапарат със същата лампа и гледаш-на анода има РЕЗИСТОР.Когато променяш напрежението на Р1  се променя и тока през лампата,пада върху резистора става по-голям,потенциала на анода става по-малък и листенцата се променят.При теб:променяш потенциала на Р1,тока нараства но напрежението на анода ОСТАВА ПОСТОЯННО и нямаш промяна на листенцата.Така,че СЛОЖИ РЕЗИСТОР НА АНОДА 0.47 -1 мом и ще се получи.Лек ден.

[радиото]

Отваряш една произволна схема на радиоапарат със същата лампа и гледаш-на анода има РЕЗИСТОР.Когато променяш напрежението на Р1  се променя и тока през лампата,пада върху резистора става по-голям,потенциала на анода става по-малък и листенцата се променят.При теб:променяш потенциала на Р1,тока нараства но напрежението на анода ОСТАВА ПОСТОЯННО и нямаш промяна на листенцата.Така,че СЛОЖИ РЕЗИСТОР НА АНОДА 0.47 -1 мом и ще се получи.Лек ден.

Да , точно така се оказа . Резистори ми ''беше в очите '' , ама се обърках  с регулатора..
Получи се .   

[ftest]

Лампомерът изглежда много добре, поздравления за положения труд!

[Ангел Симеонов]

Сега направи подобрение:сложи една галета с която да добавяш  05  1 мом на анода.Галетата да има 3 положения:без резистор с 05 и 1 мом.От мен толкова.

[радиото]

 

Сега направи подобрение:сложи една галета с която да добавяш  05  1 мом на анода.Галетата да има 3 положения:без резистор с 05 и 1 мом.От мен толкова.

Имам една почти свободна галета . Ще добавя новостите .
Благодаря ви  на всички ,  за препоръките и добрите думи .

[PDM]

В българския лампомер ИЛ51 анодното напрежение се подава на анода на измерваната лампа през една от секциите на превключвателя за вида измервания. Има следните възможности:
- анодното се подава директно - за усилвателни/смесителни лампи
- през 10К - за детектори - с разчет осигуряване на ток 4-5мА
- през 1,2К - за кенотрони - с разчет осигуряване на ток 100мА
- през клеми, като на клемите може да се свърже външно произволно съпротивление - за измерване на стабилитрони. Съпротивлението се подбира според конкретната лампа.

[радиото]

Вече съм напълно готов . От една галета превключват шест вида товар върху анода .
Включително и изходен траф , с говорител . , съм сложил . Генератор с два транзистора  съм направил на звукова честота - 5- 6 кхц Пускам си го към решетката , ако е подходяща лампата . Отоплението - е от 0 до 55 волта . Плавно регулиране , прав ток . Оставих и опция да превключвам  6, 3 волта , от мрежовия . Два изправителя от 20 волта до  320волта - регулируемо - стабилизирано .
И още един за първа решетка от 0 до 25 волта . С три трафа съм , щото  ме  мързеше да мотая  нов такъв .  С акордски траф   съм за анодното . Оттам и 6 , 3 в . С трите системи меря всичко . Аноден ток . Катоден ток. Напрежение на анод , втора решетка , отопление , първа решетка..
С две електромеханични защити от руски мултицет - ги ползвам за токови защити на анодното и втора . Като съм ги преправил ,де . При пуск има опция за включена последователно 40 вата лампа .
И ако преценя че всичко е наред - я късирам . .Комуникациите на цоклите реших , че е най прегледно с букси и  щекерчета. Лесно и бързо - а и прегледно . 
Това е . Няма да го пипам повече , върши ми прекрасна работа .  И няколко снимки с 6П36С :