НЧУ за Христо Ботев

[xborox]

Индикаторната лампа е готова. Тествах и двата варианта, но специално за този Христо Ботев няма никакъв смисъл от схемата с транзистора. Достатъчно добре работи тази с ценеровия диод. Имам проблем обаче с тон блендата.
Тествах варианта на ftest с потенциометър между първа решетка на пентода и маса и с кондензатор към анода. Реално не използвах потенциометър, а си направих един делител, тъй като тонблендата е стъпкова. Работи ОК, не внася смущения, които да усещам на ухо при тази конфигурация, но няма как да я реализирам. Причината е, че превключвателят за тонблендата има три позиции, но при всяка една от тях се прави контакт с маса.
Няма как да го изолирам. Може да се направи с релета, но е ненужно сложно с оглед на заниманието. Има ли някакво схемно решение? Дойде ми на акъла и да сложа отделен потенциометър, който да се задвижва посредством някаква кинематична система от врътката, но става много сложно.
Ето какво представлява ключето.

[origo]

Сигурен ли си че е невъзможно изолирането на стъпалния превключвател от маса? То не че е добър вариант де, защото ще започне да влиза брум от там но така или иначе ми се струва невероятно да не може да се изолира от маса. Искаш да кажеш че контактува САМО към корпуса си, а не към група пластинки? Това е принципно невъзможно да е така (е не знам каква му е конструкцията) я го демонтирай и виж дали някъде „общия“ край не е запоен към корпус и да може от там да го разделиш. Иначе варианта да остане към маса е да разделиш потенциометъра на две половинки едното да е постоянен резистор а другото към маса да са 3 отделни резистора като последния евентуално да е 0 ома и по този начин ще регулираш дълбочината на ООВ от някаква до 0. Евентуално така, но не знам какви ще са резултатите. Другия вариант е както в оригиналната схема на Ботев.

[Любо Божков]

Другият вариант е двоен потенциометър с ключ - например от "Опера".

[xborox]

Няма как да се изолира. И аз мислих такива варианти, но металната пластина, която контактува с пъпките на превключвателя, е хваната директно към втулката, която се нанизва на оста на потенциометъра. На снимката се вижда.
Иначе пробвах с варианта, който е оригинално за Христо Ботев, но ефект нямаше )-:

[origo]

Няма как да няма ефект, не си го направил както трябва, може от анода на крайната да пробваш към маса някакви капацитети на слух. Но личното ми мнение е че не ти трябва такъв коректор изобщо. Или може да пробваш с двоен потенциометър както са ти писали, ползват се и в Орфей двойни и къде ли не, на всички тонблендата е така.

[ftest]

Заместването на потенциометъра R6 с набор
от превключваеми постоянни резистори е
приложимо, но едва ли ще има особен ефект.
Изглежда че най-добрият вариант е
предложеният от колегата Любо Божков -
поставяне на двоен потенциометър с ключ.

[xborox]

Измислих го. Тон блендата в момента има две позиции. Изключена и включена, като потенциометърът е заменен с два резистора по 200 кОм, като в средната им точка има кондензатор, който отива на анода на пентода. Едва ли ще включвам тази корекция, но ми се искаше поне да запазя функционалността на оригиналните превключватели на ботевчето.
Имам още малко да си пограя с кабелите и приключвам. Не знам доколко може да се даде обективна оценка с този говорител, но при този вариант с прехвърлящ конензатор според мен 6Ф5П няма толкова отчетливи високи колкото предходната EL84. Но именно те на моменти не ми допадаха в предишната постановка и се налагаше да използвам тонкоректора. С хубаво ОТ сигурно ситуацията е коренно различна.
Много благодаря на всички за съдействието. Научих много неща и вече имам поне базова представа за това как работи всичко. Следващият проект ще е Лофтин Уайт на 6Ф5П, че намерих един хубав траф, който би трябвало да държи спокойно 300 волта при две комбинирани лампи за стерео и кенотрон. Ще ми се и на origo да пробвам схемата, но нея, когато ми изпадне ECC82 или 81

[xborox]

Ето набързо един тест. Доста светло е, а индикаторната ми лампа не е особено нова, така че не се вижда как разтваря ветрилото. Крайният резултат напълно ме задоволява на фона на това за какво използвам това радио и какво беше първоначалното му състояние. Благодаря отново на всички!

[origo]

Браво чудесно е станало. По отношение на моята схема, гледай да ти изпадне PCC88, ECC88, E88CC, 6Н23П или в краен случай ECC82. ЕCC85 става като последна инстанция може би но мисля че заедно ECC81 по-скоро не става. 6Н14П гледам по параметри трябва да става не съм имал такава и никога не съм я слушал в SRPP но мисля че си заслужава вниманието. При някои от лампите е необходимо повдигането на отоплителната намотка с резистивен делител от анодното напрежение на около 60 волта.
Това е съвета ми, намери някоя от препоръчаните лампи като така или иначе ги нямаш. Няма смисъл да тръгнеш да правиш усилвателя с лампа която не е съвсем подходяща за целта.

[ftest]

Ето набързо един тест. Доста светло е, а индикаторната ми лампа не е особено нова, така че не се вижда как разтваря ветрилото. Крайният резултат напълно ме задоволява на фона на това за какво използвам това радио и какво беше първоначалното му състояние. Благодаря отново на всички!

Забележителен звук и визия, поздравления
за положеният труд!

[xborox]

Ето малко снимки на монтажа. Предполагам, че съм допускал грешки. Няма да се хвана да ги коригирам тук, но за следващите проекти ще е полезно да ги знам. Примерно, не съм убеден, че на дросела мястото му е там, макар че филтрацията на анодното е ОК, няма брум от него. Струва ми се, че влиза минимален брум от малкия траф за FM радиото, но го чувам сако когато си доближа ухото до говорителя на 5-10 сантиметра.

[ian]

Поздравления за положения труд и получените резултати! Чудесно е станало!
Най-важното от всичко е, че напълно те задоволява резултата, както казваш и ти харесва! 

[origo]

Дросела няма проблем с близостта си до мрежовия траф. Мрежовото трафче за ФМ радиото също мисля че няма как да ти вкарва брум, то е под големия траф до колкото виждам и достатъчно далече от изходния. възможно е да имаш лек брум от анодното напрежение или пък от монтажа (опроводяване на масата).