Мда, биполярен транзистор, ако беше MOSFET можеше да се каже че няма да влияе обратната връзка на товарните промени но сега влияе, нищо не се впрягай това си е мое виждане по въпроса. Чисто теоретично е малко безсмислено обратната връзка да се взима от изхода на стабилизатора а не от емитера на транзистора, просто целия резистивен клон за регулиращия извод трябваше да се вземе от изхода на схемата, така щеше да е и по-твърда товарната характеристика. В този вид схемата е малко странна - използва се транзистора като обикновен емитерен повторител, но не е включен в обратната връзка на схемата (при положение че може) и така се оказва че интегралния стабилизатор служи едва ли не само като един ценеров диод или помага да се потиснат пулсациите на входното напрежение но не намалява изходното съпротивление на стандартната схема с транзистор Общ Колектор. Но в случая е по-добре така. Изходното съпротивление на източника не е толкова важно да е ниско в ламповата схемотехника, докато стабилизатора може да стане по-нестабилен ако вземеш обратната връзка след транзистора, или най-малкото ще стане по-голямо негативното влияние от действието на ООВ на стабилизатора върху звука.
По отношение на твоят отговор за автоматичното преднапрежение - да то не се казва автоматично защото прави нещо автоматично или защото тока през лампата изобщо не зависи от захранващото напрежение, но така или иначе до голяма степен то има стабилизираща функция върху режима на лампата. Не се опитвай сега да ми твърдиш че няколко милиампера изместване на постояннотоковата работна точка на тоя усилвател ще доведат до такива драстични промени в режима на лампата че от най-хубавия и медено звучащ усилвател ще стане гарга на квадрат
Това изместване на работната точка няма да се отрази значително нито на изходната мощност, нито на нелинейните изкривявания. Не случайно дадох за пример телевизионен приемник в който има далеч по-сложни и капризни лампови схеми, където изменението на работната точка на някои стъпала може да доведе до проблеми, но въпреки това си работят безпроблемно в целия диапазон на изменение на мрежовото напрежение.
Отоплителното напрежение на лампите с индиректно отопление може да бъде постоянно или променливо без това да се отразява на живота на лампата. Това със скъсяването на живота важи за лампите с директно отопление където отоплителната нишка е самия катод и постоянното отоплително напрежение ще доведе до това че едни части от катода ще са с по-висок потенциал спрямо първа решетка спрямо други и плътността на тока ще е различна за различните части от катода като това ще доведе до по-бързото износване на тези части. При индиректно отопляемите лампи отоплението е просто един реотан от волфрам покрит с изолационен слой който нагрява тръбичката която представлява катода. Няма никакво значение дали го топлиш с постоянно или променливо напрежение. В работния диапазон от отоплителни напрежения +-10% горе долу напрежението оказва малко влияние върху емисията на лампата, но тъй като ти тръгна да издребняваш за работната точка, следва да се отбележи че си оказва влияние, затова и в схеми на постояннотокови усилватели в стабилизатори с висок коефициент на стабилизация обикновено отоплението на лампите се стабилизира.
За пореден път ще кажа че стабилизацията на анодното напрежение е смислена САМО с цел потискане на брума, поне за мен. Въпроса за това как са работили всички лампови апаратури без стабилизация на анодното напрежение си остава, въпреки че ти е ясно защо не е слагана. А твърдението че сега слагат няма да го приема за вярно, по-точно не знам кои са тези дето слагат сега, не знам да е нещо масово всеки да си слага стабилизатор на анодното в ламповото радио.