Проект стерео усилвател с ECL86 / някой части от мелодия 14 + екстри /

[stoi]

Значи в случая мога да преценя какво точно губя и печеля от "схемното" решение.

Значи печеля:
1 Eдна независимост от промяна на входното захранващо напрежение.
2 Една теоретично по-добра филтрация.
Губя:
1 Теоретично получаване на някаква ООВ.

Но, това което чува ухото ми е следното:
Като еталон приемам слушането от ухото ми на звук без локална и глобална отрицателна връзка, и LR8. Приемаме го за еталон - 100% .При добавяне на локалната обратна връзка в общия звуков фон  ухото ми я оценява на "спад" с 10 %
,при включване и на глобалната ООВ нещата идват на още 20% "спад" в самото звуково усещане. Т.е мен тази глобална връзка не ми харесва на ухото, въпреки че мозъка ми знае че характеристиките на хартия стават по-добри.

Така...Обаче при слушане на "оригиналния" еталонен вариант без локална и глобална връзка , но с  добавяне на LR8 блока , моето ухо забелязва 0% "спад" от еталона. Те .е не знам колко ми е прецизен слуха , но аз не забелязвам реално някакво отрицателно "ООВ" влияние на LR8 блока. Или ако го има изобщо е незабележимо за ухото ми. И изобщо не може да се сравнява дори с влиянието на локалната ООВ.

Значи несъмнено печеля първите две предимства, а теоретичния един недостатък, за ухото ми просто не съществува.

Относно отоплението си прав...ще взема да го направя от анодното. Въпреки че е така на ухо брума е незначителен.

[origo]

Значи сравнението ти е трудно да се каже че е напълно достоверно защото обратните връзки които добавяш в усилвателя променят усилването и честотната лента на усилвателя които неща вероятно ги чуваш и ти звучат зле, докато интегралния стабилизатор на анодното може да докара проблеми в реакцията на усилвателя на импулсни сигнали което може и да не е толкова чуваемо. Пак казвам, не съм казал да махнеш стабилизатора а само че аз бих предпочел да не го сложа, но май на тия изходни трафове няма как да се чуе разликата.
За отоплението няма смисъл да го пипаш, не разбрах какво значи това

ще взема да го направя от анодното

звучи ми като че ли искаш да захраниш отоплението на лампата от анодното напрежение, което поради това че е невъзможно ме навежда на мисълта че имаш нещо друго предвид. Във всеки случай лично според мен с изправяне на отоплителното напрежение също повече ще загуби усилвателя от колкото да спечели така че не го прави.

[stoi]

Имах в предвид получаване на 6-те волта от вече изправеното и стабилизирано анодно. Някъде из книжките за лампова техника имам такава схема, и как точно се прави правилно. Ще я изнамеря да я покажа.
Иначе тези дни ще направя едни замервания с осцилоскопа. с без стабилизиране , с и без обратни връзки и т.н .. вход синусоида , правоъгълни и т.н за видим на екрана как стоят нещата.

[origo]

Ами нека я видим схемата, но ако е това което си мисля е невъзможно, просто това са лампи консумиращи около 700 милиампера отоплителен ток т.е. дори да свържеш двете лампи последователно, това ти е 0.7 ампера товар на анодното, честно да ти кажа не знам за каква ефективност става въпрос тук, да не говорим че трафа ти трябва да е 200 ватов само заради отоплението. Определено ако не е нещо с импулсен преобразувател не може да става въпрос за това което си мисля и което описваш. Да не би да говориш за повдигане на отоплението на определен потенциал с цел облекчаване на изолацията катод - отопление, защото това е съвсем друго и реално нещо. Но да храниш отоплението от анодното е идиотско само като го каже човек.

[stoi]

Не , не от анодното е схемата . Ще я намеря довечера. А трафа дето ползвам си е от мелодията 14-ка. Той сега като работи само с две лампи реално вместо 9-те оригинално и е доста разтоварен.. ама колко...говоря наизуст малко Ще проверя

[радиото]

За пръв път чувам - отопление на лампи от анодното,... Наистина . Нито съм чувал , нито виждал. Не , че не може да стане :  С огромен мрежов и ЯК кенотрон , или диод.
Ама , да видим схемното решение.

[origo]

И представяш ли си 190 вата топлина трябва да отиват някъде за да топлиш две лампи със сумарна отоплителна мощност има няма 8 вата. А при тия токове кенотрон забрави, колко да е як или яко кенотрони в паралел или живачни изправители, или сега вече най-лесно диоди, но така или иначе не разбрах за какво говори stoi щото гледам сега бие отбой нещо в последния пост, оказа се че не било за това схемата пък 50 - 60 ватовия траф бил разтоварен та като нищо ще поеме едни 200 вата за отопление на лампите и стаята (от реотана дето ще гаси напрежението)

[styrshel]

@origo, Имам забележка към теб!
Много лесно се отказваш от тезите си!
Автоматичното преднапрежение означава точно "автоматично". Катодния резистор въвежда 100% отрицателна обратна връзка по постоянен ток и поддържа неизменен режима на лампата. Естествено поради ниското усилване на крайната лампа режима не се поддържа съвсем точно, но влиянието на анодното напрежение е незначително за границите за които говорим. Много по сериозно влияе изменението на отоплителното напрежение, тъй като емисията на лампата зависи от втора степен на тока, респективно напрежението. Това не се коментира в западните каталози, но в руските справочни данни, са посочени 6,3В +/- 10%, като при долната граница се посочват с колко намалява анодния ток и стръмността на лампата, така че стабилизирането на отоплението е по-важно за работата на лампата. Естествено това не се прави, но в далечното минало, първите ОРИОН и ОПЕРА, работеха задължително със стабилизатор или автотрансформатор.

[stoi]

@origo, Имам забележка към теб!
Много лесно се отказваш от тезите си!
Автоматичното преднапрежение означава точно "автоматично". Катодния резистор въвежда 100% отрицателна обратна връзка по постоянен ток и поддържа неизменен режима на лампата. Естествено поради ниското усилване на крайната лампа режима не се поддържа съвсем точно, но влиянието на анодното напрежение е незначително за границите за които говорим. Много по сериозно влияе изменението на отоплителното напрежение, тъй като емисията на лампата зависи от втора степен на тока, респективно напрежението. Това не се коментира в западните каталози, но в руските справочни данни, са посочени 6,3В +/- 10%, като при долната граница се посочват с колко намалява анодния ток и стръмността на лампата, така че стабилизирането на отоплението е по-важно за работата на лампата. Естествено това не се прави, но в далечното минало, първите ОРИОН и ОПЕРА, работеха задължително със стабилизатор или автотрансформатор.

Твърдиш че при захранване на анодната верига в единия случай примерно 100 волта и да речем в другия хипотетично 300 волта, режима на лампата е 100% точно един и същ, неизменен и работи без разлика 

Рових из няколкото книги които имам и на първо четене не виждам схемата , която си мислих че съм виждал. Напълно вероятно е само да съм си мислил че съм видял нещо такова

Относно зависимостта на емисията от отоплителното напрежение така и не намерих някъде някаква графика. Хубаво е да се види, защото може наистина да се окаже , че най-голямото усилия за стабилизиране на напрежение трябва да е там  !

[Любо Божков]

... но в далечното минало, първите ОРИОН и ОПЕРА, работеха задължително със стабилизатор или автотрансформатор.

,включително и цветните телевизори от фамилията "Електрон 7хх".

[styrshel]

Твърдиш че при захранване на анодната верига в единия случай примерно 100 волта и да речем в другия хипотетично 300 волта, режима на лампата е 100% точно един и същ, неизменен и работи без разлика 

Рових из няколкото книги които имам и на първо четене не виждам схемата , която си мислих че съм виждал. Напълно вероятно е само да съм си мислил че съм видял нещо такова

Относно зависимостта на емисията от отоплителното напрежение така и не намерих някъде някаква графика. Хубаво е да се види, защото може наистина да се окаже , че най-голямото усилия за стабилизиране на напрежение трябва да е там  !

[styrshel]

Говорим за границите 200 - 230В това са 15%, ето една груба сметка: Ако коефициента на усилване на лампата е 10, то 15% изменение на анодното напрежение ще доведе до 1,5% промяна на анодния ток. Това разбирасе е приблизително тъй като ще  се променят и други характеристики на лампата, но няма да е 15%, а много по-малко!

[origo]

Стабилизатора не е задължителен за посочените телевизори, поне за Електрон 7ХХ ползва се само когато мрежовото има по-големи отклонения от съответните зададени граници, които в интерес на истината не се сещам по заводски данни колко са зададени. Сега примерно в нов квартал в града с близко разположени трафопостове където напрежението рядко излиза от диапазона 215 - 225 е естествено стабилизатор да не се слага. Не съм се отказал от тезата си за автоматичното преднапрежение, само се съгласих че тока през крайната лампа не е напълно независим от анодното напрежение, поради това че крайната лампа има малка стръмност (както ти вече спомена). Точно това и аз твърдя че за изменението на мрежовото напрежение което е цитирал stoi не е необходимо да се стабилизира анодното напрежение защото режима на лампата ще се изменя незначително. Сега той започва да цитира екстремни случаи в които анодното напрежение се изменя 3 пъти, къде в усилвателя ще се изменя в такива граници? Тук говорим за изменения в проценти а не в пъти, естествено отговора е ясен тока ще е различен в двата случая но не толкова различен колкото ако е с фиксирано преднапрежение независещо от анодното напрежение. При такова изменение на анодното напрежение и стабилизатора ти ще излезе от динамичен диапазон и няма нищо да стабилизира. Между другото в тая връзка ти колко волта си оставил пад върху него в работен режим при номинално мрежово? Да не се окаже че си му оставил 10 - 15 волта и чакаш да ти стабилизира нещо при понижено мрежово.
И в отговор на:

Хубаво е да се види, защото може наистина да се окаже , че най-голямото усилия за стабилизиране на напрежение трябва да е там  !

ще ти отговоря че не знам кой ти наби в главата това че е необходимо каквото и да е стабилизиране, но просто истината е че не е необходимо да хвърляш усилия по стабилизиране никъде. Просто тези неща не са толкова критични. Ще цитирам един колега от клуб Електроника на Dir.bg който ми казваше на времето „това не е процесорно ядро където няколко миливолта са от значение“. Разбирам желанието ти да направиш страшен лампов усилвател със всички видове наточени екстри, но просто някои от тях не са необходими за ламповата схемотехника даже вредни за финалните параметри.

[stoi]

Малко експерименти със стабилизиращо-филтриращата схема LR8
На първото видео е снимана класическа схема с дросел (част от изходния траф) , резистор , кондензатори (както е по класическата схема в мелодия 14 и по принцип )
На второто видео е със LR8 по посочената в по-горните ми постове схема. И в двата случая се захранват от едни и същ траф, изправителна група най-обикновен евтин грец блок и са натоварени с един и същ товар.

Мисля разликата се усеща дори на око. Аз лично съм доволен от резултата и разликата и ще направя усилвателя с тази схема.  Обхвана на осцилоскопа е на 10mV и хваща и всякакви "боклуци" от "ефира" наоколо, но и така се вижда за какво става дума. Филтрацията във втория случай и в пъти по-добра, дори с 20uF последен електролит. В първия случай в класическата схема опита е със 100 uF !!!   На първото видео подскоците са заради нестабилното мрежово напрежение. На второто видео поради функцията на LR8 разбира се те липсват. Осцилоскопа е на цифрова режим , защото така е малко по-интертен и независим от подскоците...за да мога да снимам.

класическа схема

LR8

[origo]

Това което виждаме е естествено и по никакъв начин не дава информация как стабилизатора ще се отразява на звученето на усилвателя. Но за да хванеш разликите в звученето трябва да имаш и много качествен източник на сигнал (не знам ти с какъв разполагаш), качествени озвучителни тела и не на последно място не трябва да ползваш допълнителната противобрумна намотка на изходните вместо дросел, стандартен CLC филтър си правиш със дросел 10 хенри примерно и тогава слушаш какво излиза като звук. Истината е там че разликата няма да я чуеш вероятно поради изброените по-горе причини, и изобщо не те разнавивам да си ползваш стабилизатора за анодното напрежение.