Поздравления за индикатора и от мен
. Сега да дам и аз своите съвети: Схемата която ти препопъчва Пичагата е добра, лично аз сега също правя усилвател по нея и ми харесва как свири. Липсата на обратна връзка мисля че е по-скоро предимство от колкото недостатък. Наистина обратната връзка намалява нелинейните изкривявания но влошава стабилността и фазово-честотната характеристика на усилвателя, а това определено се отразява много негативно на звука. Има си транзисторни усилватели с дълбока ООВ които имат изкривявания под 0.04% но въпреки това правим лампови нали? Piccolo-то (схемата която ти предложи Пичагата) има нелинейни изкривявания 0.6% при ниски мощности, и 1.5% при максимална мощност точно преди да започне да ограничава. Това за лампов усилвател е повече от много добре. Ето нелинейните изкривявания на усилвателя:
Ясно се вижда че преобладава втори хармоник, останалите са на практика под 80 децибела.
Не е добра идея да ползваш допълнителната намотка на трафа като дросел, попринцип в радиото се ползва тя за дросел на останалите стъпала и за противобрумна на крайното стъпало, но все пак имай предвид че те са ширпотреба, това е компромисно решение, брум остава, макар и малко освен това имай предвид че е предвидена за пентоден режим на крайната лампа, като я пуснеш в триоден режим нещата с брума се променят значително и си иска добре филтрирано анодно напрежение. Ето това е моето решение за този усилвател - троен RC филтър в захранването по тази схема:
Изходните пулсации на изправителя при 70 милиампера товар са под 10 миливолта от връх до връх (осцилоскопа е включен на 5 миливолта на деление):
Филтъра така направен има по-малки размери и тегло от дросела, като същевременно получаваш същата филтрация както с 15 хенри дросел и 470 микрофарада след него. Недостатък е големия капацитивен товар за изправителя, който при първоначалното зареждане е проблем за кенотрона затова както ти е казал Пичагата по-добре да направиш полупроводниково изправяне с диоди. Тук вече може да се поспори как да се изгради изправителя с диоди и кои диоди са по-подходящи. Мисля че в друга тема го бяхме коментирали по-подробно но не се сещам в коя тема беше. Във всеки случай препоръчвам задължително блокиране на всеки диод от изправителя с 4.7nF независимо дали ползваш бързи или бавни диоди, и също няма да навреди по един резистор 20 - 50 ома последователно на всеки диод. Бързи диоди при 50 херца се използват защото обикновените имат значително време за въстановяване при прилагане на обратно напрежение преди да се запушат. Това води до някои неприятни за звука ефекти дори при 50 херца - не че няма да работи с бавни диоди просто в някои отношения ще е по-благоприятно с бързи, макар че личното ми мнение е че ако са блокирани със кондензатор, е все тая дали ще са бавни или бързи, както и че ако не са блокирани, бързите няма да ти помогнат значително за подобряване на нещата. Като цяло златно правило е ВИНАГИ диода да е блокиран с кондензатор паралелно на него.
За захранващите напрежения за микроконтролера и лампата - стабилизаторите от серията 78ХХ не харесват входни напрежения по-големи от 35 волта, пише го в дейташийта като максимално допустима стойност над която не трябва да бъде това напрежение никога. При теб след умножителя е 35 при номинално мрежово, а ако отиде на +10% стабилизаторите ще започнат да се чувстват некомфортно и твърде вероятно да започнат да правят проблеми. Моят съвет е друг да не умножаваш напрежението по 4 а по 3 - ето тази схема на утроител:
напрежението ще е 26 волта на ПХ и до 21 под товар. След това вече си стабилизираш каквото ти трябва.
Успех с проекта и ни дръж в течение на развитието.