о, Боже...
с тия снимки ме върна в младостта, когато каките бяха хубави (сега ми изглеждат кухи лейки). не вярвах, че някога ще трябва да се напъвам за това затъмнено знание.
за паметта
зависи какви са чиповете. виж какво пише на тях.
по онова време се въртяха основно 3 вида: 64Кх1, 64Кх4 и 256Кх1. първите 2 типа ги бяхме 'усвоили' в ИМЕ. примерно 64кх1 е СМ8164. чужбинския 'еквивалент' на нашата памет трябва да е нещо като 4164.
от друга страна, броя 48 чипа памети, които при организация 64х1 на чиповете прави 640К (6 банки х 8 бита х 64К)
ключетата настройват начален адрес и (или активна банка, или размер на чиповете). имах книжки за правеца, но гледам че ги няма на съответния рафт. сигурно при някое компресиране на библиотеката са се утекли. въпроса е по-скоро дали са заминала за боклука или към тавана.
имам някакъв смътен спомен, че в началото имах само една платка за 256К. но не помня дали беше с всички чипове. мина доста време, докато сглобя 640К на правец-16 (без памет на дъното), после пък излязоха джуковците с памет на дъното и тези големи платки заминаха в историята.
ако някой изрови документация за ключетата, ще ги нагласим.
за модема.
това е един прост модемен чип в голяма кутия. няма процесор и не поддържа АТ команди, просто по онова време още на никой не му беше дошла идеята. модема се ползвахе по директни/наети линии - закачаш 2 модема към двата края на жицата, пускаш им захранванията и ако си късметлия, каквото пишеш на единия край се появява на другия.
първия ми сблъсък с този 'модем' беше около 1985-та. имаше решение да включим няколко към голямата машина (Norsk data), че да може отдалечено да имаме достъп до нея. в лаболаторията имаше към 50 терминала и всичко се цъкаше в мейнфрейма - от телефонен указател, до рецепти за лютеница. шефовете много искаха да има отдалечен достъп, а ние си мечтаехме да си работим от вкъщи по телефона. този модем е точно за серийни терминали по наети линии. за София ставаше, за Плевен беше мъка, а с Шумен не постигнахме никаква комуникация.
имаше идея да се ползва този модем и в разширението на телетекста по телевизията, за да стане интерактивен. не баш като френския минител, по-скоро като немския Bildschirmtext. батковците бяха гепили някакъв договор с пощите, студентчето пишеш софтуер. ходихме на 2-3 демонстрации, от чичковците съм запомнил само Стефан Софиянски. в крайна сметка проекта беше провал (нямаше практическа полза), който се отчете като 'епохален успех', кинтите се разпределиха, дори и на мен ми дадоха някакви не много малки пари за студент.
обаче модема беше абсолютно непригоден за БТК линиите - нито набираше, нито беше импедансно съгласуван. НТР ни донесе един едноплатков модем с 8031, който вече имаше АТ команди. батковците навързаха хардуера, като смениха чипа на модема с 7910 (просто тоя чип беше намираем), а на мен ми тръснаха задачата да напиша софтуера. направихме петдесетина бройки, имаше интерес от НЕК. после избухна демокрацията и нещата умряха, не само с модема. пък и вече имаше 9600 модеми за по $300 и за нашия не излизаха сметките.