Реставрация на Лампов стерео Радиоприемник Grundig Mandello e/st

[origo]

Ами Оги, мини тия дни насам хем ще чуеш аудиосистемата с ДАК-а, та ще ти подаря няколко плочи които не ми трябват и са в лошо състояние, тамън да си правиш опитите с механиката върху тях.

[bxd]

Боднах му лампата с преходника:

(Връзка към прикаченият файл)

Сложих чисто нов Катоден електролит и 510 ома катодно съпротивление, което мернах по схема в нета за това напрежение при SE. Ще  меря тока утре...

Обаче има  бясно прослушване на 2-та канала, Стерео регулатора работи коректно , но не достатъчно добре.

Съмнявам се, че  схемното общо връзване на 2-те втори решетки на ляв и десен канал е причината дори при ELL80  да се получи такова нещо, НЕ че имам такава за да пробвам., в случая с QQE нямам избор даже , понеже е обща 2-рата решетка вътре в балона.

Утре ще извадя от преходния цокъл само нейния пин и ще отрежа съответното анодно напрежение, за да видя дали ще се промени нещо..

Понеже някъде ми изчезна мнението за прослушването (както и схемата), пак да си кажа -  влияние може да има и електролита, дето замасява средните изводи по променлив ток на баланса. Ако му се е вдигнал ESR-ът може и оттам да се смесват ляв/десен.

[Лъчо Минков]

Ето го и моя Грундик Комо А

[Pichaga933]

А това е Грамофонното шаси, което взех от gruyo ,сега съм му сложил моята доза без игла...
Явно са от едно поколение. Направи ми впечатление, че въпреки еднаквата функционалност , на това по-старо шаси механиката е по-проста.

[Лъчо Минков]

    Дааааааа, за съжаление не намерих дозата днес, но не е изхвърлена, има я някъде из архива.

[Pichaga933]

Днеска ми пристигна Лампа за  Grundig-a   Philips Miniwat ELL80

+ Че смених Електролита за стерео корекцията

И нещата си дойдоха на мястото

Естествено има още доста работа по асемблирането   

Стои проблема с това, че му е скъсана кордата на скалния механизъм и  я няма... Та Въпроса ми е , някой попадал ли е на схема за навиване на  кордата   на този приемник или подобен?
Ситуацията с механиката тук не е особено сложна:
има 3 оси: -На врътката на панела еденична , малка но широка и полирана ос с жлеб без нарези , - На Променливия кондензатор голямо колело с нарези, -На феритната антена - голямо колело без нарези с жлеб.

Всички тези оси се въртят свободно и се свързват единствено с кордата на скалния механизъм.

Няма зъбни колела , или други механични предавки.

-Няколко паразитни колелца за изпъване на кордата за стрелката.

[Pichaga933]

Гложди ме една идея и доста от четящите няма да са на моето мнение , но да я споделя.

След смяната на електролита на Потенциометъра за Баланс ЛЯВО-ДЯСНО , нещата с прослушването занчително се подобриха но не изчезва на 100%.

Измерих самия "балансен потенциометър, който по конструкция е доста странен.  Възрани за 2 от изводите му са катодите на 2-та триода на предусилвателя ECC83  а третия извод на потенциометъра е вързан през електролит, който замених с нов към маса.

Като меря Изводите към катодите , между тях общото съпротивление е 500 ома, а не 2*500 както е отбелязано по схемата..НО и това е едно голямо, Но. Като завърятм потенциометъра. Съпротивлението  между 2-та извода към катодите пада  от 500 до 200 ома и после почва да се покачва пак до 500 ома.
Тоест Идеален баланс има когато между 2-та извода за катодите има съпротивление 200 ома.
Тоест 2-та катода се прослушват през 200 ома даже в  идеалния случай... Което не ми харесва...

3-тия извод на потенциометъра, който ходи през електролита към маса, има съответно съпротивление към 2-та извода за катодите от 0 до 500 ома.  Тоест  когато единия канал е на 0 ома спрямо електролита другия е на 500 спрямо електролита и обратно.

Та тук Ми мяза историята, че конструкторите на апарата са били още с Мисъл от МОНО ерата каквито са били и повечето източници по това време -68г. все пак, и такова прослушване не са го счели за кой знае какво, та даже може да се е гледало на него като положителна черта на схемата...
Което разбиране се и вижда и в схемата на крайната лампа също , където 2-те 2-ри решетки  на самата лампа, които въпреки, че в балона  са отделни и имат отделни изводи на балона , по схема ги събират заедно и тогава отиват едва ли не общо към изходните трансформатори със все захранването.

Е тая липса на поглед в бъдещето и неуважение към труда положен от конструкторите на лампата  ме кара да се почешем и да се почудя как да разделя Ефективно 2-та канала - да няма прослушване  и в 2-те стъпала:

- За катодното обвързване Чакам идеи от Вас.. как да стане така, че в нулевия момент да няма чуваема връзка между каналите.

- За Разделянето на 2-рите решетки на крайната двойна лампа мисля нещо от сорта в няколко варианта:

Като Прехвърля 2-рите решетки на
-крайния извод на трафа -с червената линия( така ще са разделени 2-та канала винаги от минимум 4к) или
-на предкрайния извод със зелената( където ще се добави като съпротивление 4к + малко от намотките на самите изходни трансформатори)

Отбелязал съм с жълто и 2-рото напрежение за изходните трафове, което ми се вижда необходимо, само ако използвам свързването с червените линии... Или пък бих могъл да увелича стойността на филтровия кондензатор  по жълатта линия от 50 на 100 микро за да стане равен на другия.  и с едния да захранвам левия канал а с другия десния канал...

-За триодно свързване не си и помислям, ще е мног трудно да се изпълни, като се има предвид , че  е печатна платка а не обемен монтаж.

Отивам да крада идеи от мелодия 14 стерео схемата... 

[bxd]

...

Като меря Изводите към катодите , между тях общото съпротивление е 500 ома, а не 2*500 както е отбелязано по схемата..НО и това е едно голямо, Но. Като завърятм потенциометъра. Съпротивлението  между 2-та извода към катодите пада  от 500 до 200 ома и после почва да се покачва пак до 500 ома.
Тоест Идеален баланс има когато между 2-та извода за катодите има съпротивление 200 ома.
Тоест 2-та катода се прослушват през 200 ома даже в  идеалния случай... Което не ми харесва...
...

Това е нормално, даже в идеалния случай би трябвало винаги да седи на 500 ома. Защото това което мериш е R = 500*x/100+500(100-x)/100 = 500.  Но поради нелинейността на двата потенциометъра показанието може да варира. Това обаче не би трябвало да предизвиква прослшване, защото всеки катод си има собствен потенциометър, а по променлив ток изводите на пот-овете са замасени. Единствено кондензаторът виляе на тази маса.

[Pichaga933]

Не са 2 потенциометъра ами е един. 3 крачета излизат от него. Едното отива на елктролита, другите 2 на Катодите.

[Любо Божков]

- За Разделянето на 2-рите решетки на крайната двойна лампа мисля нещо от сорта в няколко варианта:
(Връзка към прикаченият файл)
Като Прехвърля 2-рите решетки на
-крайния извод на трафа -с червената линия( така ще са разделени 2-та канала винаги от минимум 4к) или
-на предкрайния извод със зелената( където ще се добави като съпротивление 4к + малко от намотките на самите изходни трансформатори)

Отбелязал съм с жълто и 2-рото напрежение за изходните трафове, което ми се вижда необходимо, само ако използвам свързването с червените линии... Или пък бих могъл да увелича стойността на филтровия кондензатор  по жълатта линия от 50 на 100 микро за да стане равен на другия.  и с едния да захранвам левия канал а с другия десния канал...

-За триодно свързване не си и помислям, ще е мног трудно да се изпълни, като се има предвид , че  е печатна платка а не обемен монтаж.

Отивам да крада идеи от мелодия 14 стерео схемата... 

Вторите решетки са замасени по променлив ток от филтриращия електролитен кондензатор C78 - 50μF, така, че от там не би трябвало да има прослушване. Пробвал ли си да подаваш сигнал само на единия канал и да видиш дали действително имаш прослушване към другия? - чрез последователно изключване на активните краища на стереопотенциометъра R68/R69. Ако трябва за пробата изключи и двата края на балансовия потенциометър R75, отпоените изводи към катодите на ЕСС дай на "маса" през кондензатори 50μF, за да не ти падне много усилването при пробите.

[bxd]

Не са 2 потенциометъра ами е един. 3 крачета излизат от него. Едното отива на елктролита, другите 2 на Катодите.

Да, обаче виж как е нарисувано на схемата - като 2 отделни потенциометъра. Дефакто са си отделни писти, но 2 от изводите са спестени, а плъзгачите са обединени в 1.

[origo]

Точно така, както е дадено на схемата точно са си два отделни потенциометъра с централните им изводи на късо но това е в един общ корпус с 3 извода явно. Защо е направено така - вероятно именно за да се избегне прослушването поради неидеалния контакт между плъзгача и графитния слой при обикновен потенциометър. Представи си че плъзгача така или иначе е на идеална маса по променлив ток (идеален кондензатор) в случая с тези два потенциометъра с обединени плъзгачи няма да имаш никакво прослушване, докато при един потенциометър на който плъзгача е отново на идеална маса по променлив ток ще имаш някакво прослушване между каналите защото плъзгача не контактува идеално с графитния слой още повече че остава графитен слой около плъзгача който не е точно на маса по променлив ток, един вид остават пътища по които да се разпространява сигнала от единия извод на потенциометъра до другия. От това техническо решение следва това че определено са мислили в посока да няма прослушване т.е. явно проблема е възникнал в последствие. Ще те посъветвам на първо място да откачиш потенциометъра за баланс и да свържеш на негово място два еднакви резистора всеки по 250 ома към маса през отделен кондензатор. По този начин ще разбереш дали прослушването идва от потенциометъра за баланс. Ако не изчезне прослушването при тази процедура, значи проблема изобщо не е там и няма защо да тормозиш повече потенциометъра. Ако изчезне, свързваш двата резистора по 250 ома общо в една точка и с общ кондензатор към маса - ако се появи прослушване значи проблема е схемотехнически, ако отново нямаш прослушване значи потенциометъра е дефектен. Възможно е да има частично прекъсване или влошаване на контакта между извода за плъзгача и самия плъзгач, тогава може да ти се получава такова прослушване. Огледай обаче хубаво да не би да има някъде кофти маса, лоша връзка на екраниран проводник или частично прекъсване на централното жило, всичко това около потенциометъра за баланс. Огледай как стоят нещата и около входовете, дали всички маси са добри, дали няма някъде лоша спойка на масата, не добре запоена ширмовка на проводник или нещо друго, огледай какво се случва и при превкючвателите на входния сигнал и потенциометъра за сила на звука, веригите са високоомни и е възможно това прослушване да е от много места, надявам се че правиш тестовете като даваш единия вход на маса а на другия сигнала, защото ако оставяш единия вход да виси, то е твърде възможно в същност проблема да си го създаваш ти като прониква сигнала от единия канал към високоомния оставен да виси вход на другия канал. Относно вторите решетки - няма смисъл да правиш промени в схемата с които да ги разделяш, те са на маса по променлив ток през тройния електролит в захранването както вече ти е казал колегата Божков. По този повод провери добре връзките между решетките и електролита и между електролита и маса. Ако не е сменен електролита и не си му мерил вътрешното съпротивление на отделните секции а само капацитета е твърде възможно проблема да е в него, за пробата заземи тая точка през външен 50 микрофарада електролит и виж дали изчезва прослушването. Така че не се опитвай да променяш веднага схемата преди да си установил от къде точно е прослушването, защото много по-вероятно е следствие от порведа някъде, а не от недомисляне в завода. Може дори да е пукната някъде някоя писта за маса по платките всичко може, трябва да го локализираш. И накрая да те питам в същност колко децибела е прослушването? Свържи на двата изхода по един мощен резистор със стойност 8 или 4 ома колкото е номиналния товар за усилвателя. Единия вход свържи на маса, на другия подай синусоидален сигнал 1 килохерц от сигналгенератор (или звуковата карта) и с осцилоскоп наблюдавай сигналите на изхода на двата канала (върху всеки от резисторите). Виж какво е отношението на амплитудите на сигнала 1 килохерц на канала със сигнал и амплитудата на сигнала на канала без сигнал, запиши ги и сметни затихването между каналите по формулата A(db) = 20*log(A1/A2) където A1 е амплитудата на сигнала на замасения канал а A2 е тази на изхода на канала със сигнал. Ще получиш затихването в децибели. Двете амплитуди трябва да са в едни и същи мерни единици. Направи тоя опит и кажи колко е. Ако е под -55 децибела мисля че няма какво да го пипаш повече.

[Pichaga933]

Жила и проводници няма, всичко е на платки а свалянето на елемент от основната ... е толкова неприятно, че си нямаш идея. Хич не ми се искаше да свалям потенциометъра, ама май няма да мине без това.

Относно тестовете, подавам сигнал от компа като източник и мърдам от него баланса...

Оф..., Ще го вадя тоя Потенциометър за теста...

[Pichaga933]

Извадих го потенциометъра. Пробвах без него- същото прослушване. После пробвах вместо него 2 резистора по 500 ома към  електролита, същото прослушване...

Та потенциометъра като го извадих се оказа разглобяем:  2 полу дъги уж по 500ома , към катодите  и троен плъзгач  с обща ос.

Почистих, смазах потенциометъра и промених мястото на контактните точки и си дойде на 2*500 ома  като по схема

+ че прослушването е от другаде...

[Ангел Симеонов]

Направи един опит:две крайни лампи с ДВА РАЗЛИЧНИ НЕЗАВИСИМИ РЕЗИСТОРА И ЕЛЕКТРОЛИТИ КЪМ МАСА ЗА КАТОДИТЕ за да избегнеш общия катод.Не си играй за присадка като преход а куплунг 9 пина например от лампов телевизор с жици,два цокъла и една маса за катодните резистори и кондензатори.