Самоделен лампомер - нова

[dinev66]

Здравейте колеги,
Макар, че имаше такава тема, която макар че изглеждаше несериозна и комична на моменти, някой спомена, че не е за изхвърляне и може да има сериозен интерес и затова реших да споделя и моя опит. В старата тема не можах да пиша, може би е заключена, затова отварям нова.

Това което аз почти съм приключил е следното:

[dinev66]

1. Нямам траф за високо напрежение – изправям 220 и то еднополупериодно задължително фазата, занулението –на шаси), филтрирам с по-голям кондензатор и получавам към 320V=

2. Два еднакви стабилизирани изправителя за анодно и 2-ра, 4-та...  решетка (или 2 анодни при двойни триоди) с регулиране в диапазона 60-270V/ 150мА. Задължително с желязна защита против късо съединение – аз не направих такава защита и при грешка в оперирането сменях високоволтови транзистори. Ще ги преработя. Идеята на Пичага за LR83N e добра + може би допълнителна защита от късо.

[dinev66]

Стабилизаторите ми засега са с дарлингтон от ZTX658 и MJE13005 или други някакви над 400V. Регулиращите потенциометри задължително многооборотни (аз ползвам 10-оборотни), жични, поне 2 W за лесно и точно регулиране на желаната стойност и да издържат високото напрежение на ценера 270V. Химичните не издържат по напрежение.
Не икономисвайте качествени керамични кондензатори при филтрирането, особено при мерене на лампи с голямо усилване се получава лесно възбуждане. Начина на заземяване е също важен, аз имах проблеми, докато намеря верния начин. Стабилната работа на стабилизаторите е важна и се постига не лесно. Иначе се компрометира точното измерване. Дори при леки възбуждания измерването отива на кино, особено яко се мери с цифрова система.

3. Регулируем стабилизатор с LM317 със съответното охлаждане за Uf. на 2 превклюяваеми диапазона 2-7V/ 1,5А  и 7-18V/ 0.7А.
Traf- ANG за печатен монтаж 2х 7,5V/ 18W. Не ми достигат 0.2 V само за EL34, дори след като смених изправителните диодо с Шотки със 0,5V на насищане. Т.е. препоръчвам траф, ако е от този тип 2х7,5 24W или 2х9V/ 24W.

4. Регулируем стабилизатор за  „-„ преднапрежение 0-18V с 79L18.
Стабилизаторите за Uf и –Ug1 също регулирам с 10-оборотни потенциометри. Всъщност това е едно от найскъпите неща.

5. Измерителни уреди/ индикация със захранване:

Реших категорично да не използвам превключване на една измерителна система за мерене на различни напрежения и тоци + сложно превключване на шунтове и доп. резистори за А-метъра или Волтметъра, а отделен измерителен уред за всяко напрежение. Удобството е голямо да гледаш целия режим на  лампата, всичките и електроди едновременно без да въртиш превключватели. Всеки уред си е със съответния обхват или 2, а така много лесно можеш да снемеш V-A х-ка ако ти е нужно. Освен това е много готино да гледаш как регулирайки напрежението на 2-ра р-ка се преразпределят токовете м/у анода и 2-ра решетка напр. Оскъпяването не е голямо, защото един такъв кит PM438 struwa pod 10 лв. Специфичното е, че всяко PM438 трябва да има автономно, развързано галванично от маса захранване. Т.е. 6 развързани галванично изправителя, нестабилизирани 8-12V/ 1mA. Или малик траф с 6 отделни еднакви вторични за около 6-8V, на мен не ми се навиваше такъв и намерих симпатичен супер малкък 1, 3W траф 2х7,5V и реших проблема с 3 бр такива. Изправянето – еднополупериодно с един малък електролит и един керамик  и заспа. Всичко това, поради нищожния ток на консумация на модула.  3 „Мрежови трафа” звучи тъпо, но впредвид нищожният им размер и ниска цена – взимаш ги от магазина, не се занимаваш с пренавиване и си готов веднага.

6. Комутации:  9бр. еднакви галети (може и 10- веднаж само съм работил с лампа с 10 крака) 6 позиционна, 2 секции. Могат да се спаралелят за по-голям ток. Галетата е за 3А.
Добре е обаче, да не се върти под ток, че осве, че може да скапеш лампата, намаляваш живота на галетата от нагар. От Ebay ги купих на много прилична цена – около 2 Е бр.
За всеки крак на цокъла/ите по галета: 1кр,-1-ва галета, 2-и крак – 2-а галета и т.н. до 9/10.
1 позиция за изключено и още 5: за 0V, Uf, -Ug1, Ug2 (или Ua2 при двоен триод)  и Ua.

Този лампомер няма проблеми да мери почти всякакви лампи с които работя – серия Е40, Е80, U серия. За абсолютно всичко, вкл. мощни генераторни лампи нещата стават по-сложни и изискванията към регулируемите стабилизатори стават много по-високи, а цената може би в геометрична прогресия.
Аз съм сложил само два цокъля на кутията за да избегна риск от тежко  мултипълно окабеляване и възбуждане, а за другите видове цокли – преходници (имам мъжки новални цокли в изобилие).
Това е като цяло концепцията и изпълнението ми. Пак ще повторя – най важното са високоволтовите добре стабилизирани (в широк диапазон – токовете в зависимост от лампата варират от около 1мА-150мА, а може и повече) регулируеми също в широк диапазон на напрежението с добра термична и защита от късо. Реши ли се този проблем, другото не е трудно. Не е за пренебрегване идеята на Ориго за импулсни, даже това е интелигентното истинско решение, но аз няма опит там, потърсих готово модули-китове, но все нещо не достигаше като изискване и се отказах. Освен това големите загуби не са чак толова големи, първо защото мериш за не дълго време, а освен това по-ниските напрежения се използват за малки токове, при което в/у регулиращия транзистор не се отделя голяма мощност.
Забравих да спомена, че първоначално включвам двете високи напрежения през мощен резистор 10К със задържащ светещ бутон, ако лампите светят нормално, значи няма късо в електродите или грешна комутация с галетите и чак когато лампата загрее и токът се появи окъсявам резистора с бутона и подавам на електродите чисто напрежение от стабилизаторите. Така пазя и в известна степен стабилизаторите и правя проверка за късо.

На мен ми остава малко работа по дизайна – горния  панел, дърво отстрани и капак като куфаре.
Ако някой има конкретен въпрос да пита.

Габарити 430х300х50 mm.
Teglo okolo 4 kg.

[Pichaga933]

Как комутираш Волтмерите и Ампермерите? Как стига до краката на лампата приемерно Волтметъра за анодно и амперметъра за анодно?

Като външен вид е трепач.  Чудно ще е ако хвърлиш една схема тук, ако си рисувал...

[dinev66]

Как комутираш Волтмерите и Ампермерите? Как стига до краката на лампата приемерно Волтметъра за анодно и амперметъра за анодно?

Като външен вид е трепач.  Чудно ще е ако хвърлиш една схема тук, ако си рисувал...

Не ги комутирам - точно наличиети на измерителен модул за всяко напрежение не налага комутация. Напр. На изхгода на стабилизатора за анодното има сериен R 10k/10W, който се окъсява от светещия бутон, след него последователно твърдо вързан амперметъра и отива на 4етвърто краче на всички галети. Ако анода ми е 6 кр. завъртам 6-та галета на 4 (Ua) и анода получава 250 V или колкото си нагласил с потенциометъра. Към същите 4-ти крачета на галетите е вързан V метъра за Ua към маса. Единствената комутация е с CK-то обхвата на уреда - включва допълнителен шунт 1,1 oма за 200 mA паралелно на 10 ома (за 20 mA), а при V метъра превключвам серийния резистор за обхват 200 или 500 V. A втората секция на ЦК-то ми мести десетичната точка на дисплея - описано е в документацията на модула, има си вход за управление.

[Любо Божков]

Имам два въпроса:
1.Как е решен въпроса за защитата на захранващите модули при грешно включване на две напрежения към едно и също краче на радиолампата – особено ако едното е -Ug1 ?
2.Как са направени надписите на лицевия панел?

[origo]

  Браво! Чудесна конструкция! Много добър замисъл и отлично изпълнение. За анодните напрежения аз бих проектирал изцяло дискретен стабилизатор, какъвто и разбирам че е в момента. ИС може да предложи по-добър коефициент на стабилизация, но ще увеличи склонноста към самовъзбуждане така че не мисля че е необходимо особено в случая. Преди всеки такъв стабилизатор на напрежение предлагам да се постави двутранзисторен източник на ток, който в нормален работен режим да стои в наситено състояние, но при късо съединение ще ограничава тока до безопасни стойности. Разбира се ще трябва да се измисли и термо защита и индикация на такъв авариен режим защото все пак ще се разсейва голяма мощност от този източник на ток в такъв авариен режим. А може вместо източник на ток преди стабилизатора да се свърже схема която трайно да изключва анодното напрежение при превишаване на тока над една зададена максимална стойност. После с бутон ще се рестартира тази защита. Тази защита + обратен диод на изхода на стабилизатора за всяко напрежение ще реши напълно проблема със свързване на две напрежения към едно и също краче. Ще трябва и обратен диод вход-изход на стабилизатора. Така бих го направил аз. Относно импулсните стабилизатори - за анодното няма смисъл, за отоплителните напрежения има някакъв смисъл но само в случай че се иска голям диапазон на изменение на един подобхват и голям ток, както беше в предишната тема 0 -30 волта и 5 ампера. В случая мисля че и за там не е необходимо при положение че е на подобхвати и токовете са малки. Относно предния панел и на мен ми е интересно как са изработени надписите, аз мисля че е принтирано обикновена хартия на цветен принтер и после ламинирано, ама може и да е друг вид фолио самозалепващо се на което да е принтирано.

[ONZI]

Браво
Това наистина ми хареса-чудесен замисъл.
Ще следя с интерес темата.

[Pichaga933]

Вместо галетите предполагам една бутонна матрица би била по подходяща от гледна точка елиминиране  дублирането на 2 захранвания на един и същи пин. Това го казвам с Оглед на 2.0 вариант на лампомера ако почне да се разработва.

Като по съвремнно решение: Някакво ЦПу, с налято инфо за пиновете  би комутирало доста по-безболезнено, Особенно ако може да се направи тест за пиновете на лампата и да се определя кой какъв е , като масово навлезлите Китове: тестери за транзистор, които ти го познават не само какъв е но и на кой крак за какво служи при произволно забождане.

Та се оформя въпрос. Може ли да се осъществи процедура по тестване на краката на лампата за откриване на функционалността им ? ЗА отоплението е лесно. За другите елемнти обаче ми е интересно какъв би бил критерия : Капацитет/съпротивление ?

Примерно, з акакво бих го ползвал:

Имам един изходен пентод на който му свалих цокъла и не мога да го сложа, само жици стърчат и понеже беше преди месеци,  съм забравил коя жица какво е ? Как мога да ги определя, като цокъла го няма и не се вижда къде отиват- само с измервания??? 

После въпросната процедура се автоматизира и хей го съвременния лампомер.

ПП: Правя темата важна

[origo]

Възможно е идентифицирането на електродите с измервания разбира се, но мисля че не това е целта в случая и е безсмислено да се консумира ресурс по проектиране и реализация в тази насока. Електродите на лампата се идентифицират най-лесно визуално, гледаш жичката от балона навътре къде отива, и постепенно се разплита загадката, е има лампи с непрозрачни балони и там тоя подход е невъзможен. Като цяло идеята да забодеш лампата и да ти разпознае пиновете, и по характеристиките даже да ти напише евентуално коя лампа е от базата данни вкарана в процесора е добра но според мен с малка степен на полезност, за да оправдае усложненията.

[ONZI]

Със контролер според мен е уместно но със запис в паметта на видове лампи които списък да може да се допълва с времето.
Избираш от менюто например 6п3с и контролера си подава напреженията на съответните изводи коректно.

[ahedproductions]

ONZI е прав! Точно това е начина! Едно пикче, дисплей и меню с ламби. Може и един порт сериен или усбе да се избира. И да управлява една матрица за превключване на изводите. Един външен еепром към пика може на I2C шината или някой с повечко flash. Бих помогнал за това, ако някой е навит, кодът няма да е сложен. Може да се пробвам да го напиша на JAL като ми попреминат едни задачки в близките 2-3 седмици.

[dinev66]

Имам два въпроса:
1.Как е решен въпроса за защитата на захранващите модули при грешно включване на две напрежения към едно и също краче на радиолампата – особено ако едното е -Ug1 ?
2.Как са направени надписите на лицевия панел?

1. Принципно не е възможно включването на 2 напрежения към едно краче, защото 1 краче на цокъла/ите води към "входа " на първа галета, 2 краче на цокъла към входа на 2-а галета и т.н. до 9-то или евентуално 10 краче. Т.е. на едно краче не може да подадеш повече от 1 напрежение, с определена галета избираш кое напрежение да подадеш на съответното краче. Или за всяко краче имаш по една галета и с нея озбираш 0V, Uf, Ug1, Ug2 или Ua да му подадеш. Или всяко едно напрежение можеш да подадеш на който и да е крак, както и на повече от един крак - например при ECC83  1-вите решетки на двата триода са 3 и 8 крака. Така с 3-та и 8-ма галета избирам едно и също положение Ug1, така решетките на двата триода получават нагласеното  от потенциометъра преднапрежение -2V.  Има обаче лампи, при които един или повече електроди са изведени на повече от един крак на цокъла. При тях е възможен подобен гаф. Както е възможна и грешката да подадеш неправилно напрежение на някой електрод - например Ua на 1-ва решетка или Ug2 на отоплението.
В крайна сметка грешка е възможна и затова е нужно да се направят защити и то добри, например ограничители на тока на 150-200 mA за Ua ако най-мощната лампа която ще мерим е ЕЛ34.
Както написах по горе в темата, такива защити на високоволтовите стабилизатори нямам, което предстои да направя.
Засега първоначално включвам двете високи напрежения през мощен резистор 10К към анодите, 2-ра р-ка и т.н. , със задържащ светещ бутон ако лампите светят нормално, значи няма късо в електродите или грешна комутация с галетите и чак когато лампата загрее и токът се появи на амперметрите окъсявам резистора с бутона и подавам на електродите чисто напрежение от стабилизаторите. Така пазя и в известна степен стабилизаторите и правя проверка за късо в лампата или грешна комутация.

2. Надписите - в принтцентровете има самозалепваща се бяла хартия А3 и А4. Върху това самозалепващо се прозрачно фолио за защита. Това е всичко.

[dinev66]

Горните схеми поясняват казаното в предния пост. Моля по-вещите ако имат забележки към схемата на стабилизатора да кажат. Изключвам защитите, които вече коментирахме.

[origo]

Схемата на стабилизатора на напрежение е класика и именно такава трябва да си остане, с няколко доработки, аз бих сложил източник на ток за клона с ценеровите диоди, така ще подобриш коефициента на стабилизация по входно напрежение, сложи на всеки от двата транзистора от дарлингтон двойката по един кондензатор 100pF - 1nF паралелно на прехода колектор-база това ще елиминира самовъзбуждането, като цяло изпълни схемата на стабилизатора по-компактно с добра маса около елементите, ако е на обемен монтаж нека е върху медна фолирана платка, ако е на платка с дупчици, каквото стане... Ако имаш желание може да замениш дарлингтоновата двойка транзистори с един полеви транзистор високоволтов, тогава може да направиш по-високоомен тримера за напрежението, ама то едва ли има много избор от стойности. Задължително сложи токоограничение на изправеното след мрежата напрежение, ако например сложиш мощен резистор преди стабилизатора, ще спестиш изгорелите транзистори при грешно свързване, но това което наистина предлагам е да сътвориш елементарна защита от късо съединение на всички линии преди стабилизатора слагаш шунтов резистор, паралелно на него свързваш светодиода от оптодвойка примерно 4n25, последователно на светодиода задължително и резистор че иначе ще го отпукаш при късо. Смяташ стойността на мощния шунтов резистор така че да има достатъчен пад на напрежение за отпушване на светодиода при токове над зададената критична стойност, такива „датчици за ток“ слагаш на всички напрежения преди линейните стабилизатори на напрежение, после на всички оптрони изходните фототранзистори свързваш паралелно да дават сигнал на тригер който да си промени състоянието и да спре захранването към схемата. По този начин който и да е от токовете да превиши зададената си стойност, се изключва цялата схема и се рестартира отново посредством някакъв бутон. Тригера как ще е реализиран е твой избор, дали ще е дискретна схема с два транзистора или нещо друго все тая. Трябва преди всеки стабилизатор да има и някакъв резистор който да ограничава  тока на късо под пределно допустимия, за да може транзисторите от стабилизатора да „устискат“ късото съединение докато сработи защитата и спре захранването. И лично аз смятам че не е хубаво това че е галванично свързан с мрежата, силно препоръчвам да му намериш един траф от лампово радио, верно ще увеличи габаритите и теглого, ама сигурността ще е много по-голяма. Така си е риск според мен, освен ако не изолираш масата на устройството изцяло от корпуса. Това са съветите ми за усъвършенстване, за всякакви въпроси съм насреща.