Интересна тема.
Принципно, аз целенасочено плочи не събирам, защото това е много популярен вид колекция и има доста хора преди мен, които са постигнали забележителни успехи в това отношение.
Можем да разделим плочите в колекцията ми на две категории: преди и след 1947 г.
На няколко пъти през живота ми (може би 7-8) се е налагало да спасявам доста плочи от унищожение, в резултат на което се е получила малка колекция от около 200-300 плочи, предимно балкантонски и най-вече с класическа и оперна музика, но има и немалко с драматизации на приказки и поетическо слово, както и двадесетина с народна музика. Има някои доста интересни, като например плоча със запис на сюитата ,,Картини от една изложба" на М. Мусоргски, която е отпреди въвеждането на традиционните сигнатури на Балкантон (ВхА + цифри), а пише само 0239. Значи - 239-ият запис на Балкантон. Също има и няколко плочи от радиокурс по френски език, и те със сигнатури около 600 и без букви. Тъй де - да спасяваме де що може.
А историята на моя афинитет към плочите с класическа и оперна музика датира още от ученическите ми години. В училището, което съм завършил като основно, имаше разнебитен грамофон Респром ГЕС 321 с две колони ОТМ 1-02. Когато тябваше да изучаваме произведения на някой от известните композитори, по програма редът беше да ни пуснат да слушаме и съответните творби на плочи. Да де, ама записите често биваха издраскани, а рамото на грамофона самоволно правеше лупинги по повърхността. Е, в съседство имаше и касетофон, но пък въпросните произведения ги нямаше на касетки. И така, часовете по музика се превръщаха в незабравим празник и ,,бой" с упоритата техника. Запазил съм хубави спомени от ранните си ученически години с петъчните часове по музика, рисуване, БЕЛ и френски, като и от контролните върху опери, на които имах винаги шестици. Даже помня и доклада си (сега му викат реферат) върху ,,Дон Карлос". Когато поотраснах, аз реших да посъбера колкото се може повече плочи с класическа и оперна музика, предимно такива, влизали в учебната програма. Естествено, за предпочитане - български! През 2009 г. задачата ми беше значително улеснена, тъй като през лятото спонтанно се включих в ремонта и изнасянето на отчислен учебен инвентар от едно училище в съседство, а там имаше и немалко плочи. Даже си стоят и с печат на училището. След това съм допълвал, а, когато е трябвало, и съм спасявал от унищожение - най-благородното според мен.
Що се отнася до българските плочи преди 1945-7 г., виж - там съм се постарал доста повече. Имам образци от всички български производители тогава, включително лицензните. Дори съм написал голяма статия-галерия-преглед на производството, която наскоро бе доста адмирирана в някои среди.
Като съхранение - наистина не са много плочите ми, но повечето от тях поне се съхраняват отвесно: