Пак явно не съм се изразил достатъчно ясно какво имам предвид, ясно че няма нищо високочестотно във схемата. Но тока през тръбата е далеч от постоянен, с една полярност е но в края на всеки полупериод на мрежовото напрежение спада до нула. Просто тия изходните кондензатори от умножителя 100 нанофарада са твърде малки за да осигурят непрекъснат ток през тръбата, още повече че на нея в работно състояние и трябват 70 - 100 волта а не 1000 както е напрежението на празен ход. Т.е. в работен режим това не служи като умножител а като обикновен изправител с капацитивен баласт. Да, и всичко щеше да е супер ако тръбата беше активен линеен товар. Тогава тока щеше да си тече доволно и щастливо и всички да са доволни. Да но тръбата не е линейна, след като веднъж е угаснал разряда в нея в края на полупериода на мрежовото напрежение, трябва по-високо напрежение за да се запали отново (както при глимките) а след като се запали напрежението рязко спада, нищо че работим на 50 херца, процесите в тръбата се развиват доста по-бързо и това спадане на напрежението с доста голяма стръмност, води до висши хармоници които преминават свободно през импеданса на кондензаторите които ограничават тока, получава се токов импулс с голяма амплитуда точно за неговото ограничаване служи групата R3 - R5. Въпреки това, за ефективното ограничаване на този токов импулс трябва доста голямо съпротивление, което грее доста, тук са се опитали да намерят баланса между малко разсейвана мощност и амплитуда на импулсите през тръбата, и резултата не е много добър. Тръбата не обича такива импулсни натоварвания, отразява се изключително зле на катодите. Не знам с каква стойност на съпротивлението е схемата при теб, и каква тръба свети с нея, не е изключено да е някаква по-стара и „яка“ тръба която издържа на тези пикове, но с тръбичка от енергоспестяваща лампа, или друга маломощна тръба резултата е много лош. Верояатно с тези старите българските дебелите луминесцентни лампи работи добре. Така или иначе е нежелателна тая схема. Не знам до колко ясно съм успял да го обясня, трудно е така само с приказки трябва си и нагледно, начертано, и в диалог общо взето да се „уеднакви“ терминологията. Капацитивния баласт е приложим при високи честоти >20к където луминесцентната тръба се държи почти като линеен товар.
Днес направих опити да изкарам по-висока мощност от схемата на резонансния преобразувател със същия трансформатор. Резултатите са следните:
Междината между феритите се увеличих на 3 пласта хартия (3 пъти), С3 се увеличава от 100 на 330 нанофарада, R1 и R2 се намаляват от 1к на 300 ома. С2 се увеличава на 3 нанофарада. Дросела L1 остава със същата стойност а може и да се намали на половина, но трябва да се навие с много по-як проводник за да издържа по-голям ток, в комет няма стандартен дросел с тази индуктивност за ток по-голям от 1 ампер, а тук си трябва дросел за 2 ампера примерно.
Резултатите са:
Работната честота стана 33kHz. Консумираната мощност от захранващия източник 17.7W (без отопление на катодите) към 18.5 с отопление, мощност в пурата 14.6W (без отоплението). Транзисторите греят повечко но пак нямат нужда от радиатор, не достигат повече от 45 градуса, ферита на трафчето грее също но повече от 45 градуса няма и то, вторичната грее доста защото проводника идва тъничък. Така че с това трафче на този ферит толкова - не повече от 18 вата, за по-големи мощности трябва по-голям ферит, по-дебел проводник за вторична, и два пъти по-малко навивки на всяка намотка, разбира се колко точно ще е междината и другите неща ще трябва отново да се установи опитно. Може би трябва малко да се понамали коефициента на трансформация от 31 на 25 да речем, защото сега пали много лесно без никакво отопление на катодите, но може би за дълги пури това напрежение ще е необходимо, та може и да остане 31 Ктр. Така че всичко опира до експеримент.