Ако ти се занимава все още, препоръчвам подбиране на транзистори по нисък шум от няколко броя.
Преди известно време за ефект за електриеска китара (в оригинал класиката беше с германиеви транзистори) подбирахме германиеви транзистори. Имаше весели моменти: транзистори от 4-5 типа в купчинки (SFT308 български и френски, OC..., стари, японски 2SA..., МП-та, оптпояани и незапоявани с дълги изводи). Някои екземпляри кротко си ссссст-каха, по-скоро си шшшшт-каха, други шумяха като фонтан, трети генерираха по 2-3 "пакета" шумове и пърпорения на секунда ... Имаше два екземпляра германиеви транзистора (японски 2SA49 и френски SFT308 без никава доп. окраска), които шумяха точно като ненастроен приемник на станция на FМ!
Средно половината транзистори бяха годни. Най-нискошумящи според постановката бяха транзистори SFT308 с черно боядисан корпус, със синя окраска (френски може би?)
Времето вероятно е оказало своето влияние върху скромните триелектродни приборчета, кротували в кибритени кутийки повече от 40 г.
В посочената схема никак не ми харесва вторият смесител с един диод - поне балансна схема да беше с два диода.
lz2xl, дай си малко зор с носталгичната конструкция: намери виновника
Транзисторчетата го залужават.