Антон Оруш (Deltichko) - колекция радиоприемници

[Deltichko]

Силвания типъ 62 (1938) - Радио-вести О.О.Д-во, София, бул. Дондуков № 37.

[Deltichko]

Скалата на поредния безименен роден апарат е хартиена и пред нея има само някаква мека матова повърхност:
Лампите са американски, на Силвания, както е видно. Говорителят е масивен като изработка, но с малка мощност.
Иначе кутията ми е интересна с тези вартикални отрези.
Ориентировъчно 1937-8 г.

[Deltichko]

Нещо от началото на 40-те години: Клингзор Power. Струва ми се, Младенов беше пуснал негова реклама.

Фабриката е била на Димчо Ст. Кишмеров, София.

[Deltichko]

Хармония`69
ECH81, ECC85, EF89, EBF89, EM84, ECC83, EL84, EL84

[Deltichko]

Я сега на сцената да излезе и легендарното Български Капрони.
Този експонат има твърде интересна история. Преди около година го видях в една антикварница, но ден преди това се бях натоварил с пълния архив на ,,Млад конструктор" и щеше да е неразумно да го вземам. Затова го пропуснах, а след това го забелязах в търговски сайт. Отново го пропуснах, а преди около два месеца го забелязах в друг сайт. Тогава вече го взех и - както се вижда от последните две снимки - радиото е в идеално състояние, защото е професионално реставрирано. Кутията е подлепена и прелакирана с шеллак по оригинална технология за работа с този материал. Подменени кондензатори и две радиолампи (с оригинални американски). Подлепен и юстиран говорител. Почистени потенциометър и контактни пластини.

[Валери]

Тц тц тц, сигурно си дал една минимална заплата за него  . Ноо, честито, наистина е стилно радио, браво  .

[ftest]

Наистина впечатляваща реставрация!

[Deltichko]

За което заслугата не е моя обаче. Но апаратът определено е перла в една колекция от български радиоприемници.

[Deltichko]

Херц 231.
Този радиоприемник е производство на Радио лаборатория Херц – гр. София, ул. Мария Луиза № 69.
Всички потенциометри са на една линия - в интерес на истината не съм забелязвал Херц с тонрегулатор отстрани, както е практиката при някои други производители.
Това, което най-много ме впечатли, е, че на шасито се намира хартиена табела с означен моделният номер - нещо, което поначало се среща доста рядко при българските радиоапарати до 1945 г., а друг Херц с тази ,,екстра" не съм виждал:
Лампов състав: EF5, EB 3, EL3(N), AZ1.

[ftest]

Сериозна придобивка, поздравления!

[Deltichko]

Благодаря, наистина ме впечатли този модел!

[Deltichko]

Някой да знае какво означава съкращението ИСФА в означението ИСФА 4 + 1 на български радиоприемник от 1946-7 г.?

[Deltichko]

Елпром Р248, ТТР фабрика, 1948 г. (вероятно)
Лампов състав: ECH4, EF9, EBC3, EL3, AZ1.
Долкото виждам, на същото място, където при някои Тулани се намира лампата на скалата, тук просто е чучната отпред социалистическата емблема.
Доста са черпили от опита на частните фабрики, за да направят този модел.
Странното в цялата работа е, че според схемата в книгата на И. Петров този модел трябва да има и лампа ЕМ4, а не я виждам - не е дадена и на капака.

[Deltichko]

Неизвестно вертикално българско радио от 1930-те години, произведено по поръчка в софийска фабрика.

Лампи - американски, поне тези извън кожух.

Говорител - български, но не Ирафон - може би Обретенъ Дончевъ?

Кондензатори - немaркирани. В капака - нищо необичайно, няма и никакви надписи нито по него, нито по шасито:

Въпреки приложената доста варварска метода за закрепване на строшеното стъкло на скалата, механизмът с кордата продължава да действува!

Виждате и как радиото пътува в трамвая, триумфално преминавайки площад св. Неделя:
И накрая - този път в библиотечна среда

[Deltichko]

Силвания 52 ІІ мод.

Попадна при мен с поражения по кутията - видни са вдясно - вследствие на небрежно отношение. Също така е правен опит една от лампите да бъде грубо измъкната от цокъла.
Останалата информация е забележима: