Здравейте! Миналата седмица обещах да кажа какво знам за началото на радиофикацията в България илюстрирано със снимки. За съжаление не намерих възможност за сканирането им и ще приложа снимките правни с моя телефон, но мисля, че са достатъчно добри за целта.
Историята я предавам така, както съм я запомнил от моя баща Борис Боев, активен участник в радиофицирането на гр. Бяла Слатина, а след това и дълги години, с известни прекъсвания, работеше в местния радиовъзел. И така през 1947 г. у нас са внесени първите две радио уредби от СССР. Другарката Цола Драгойчева, като министър на пощите и родом от града се разпорежда едната да бъде инсталирана в Б. Слатина. За другата уредба, не съм сигурен, била отишла в Перник или Радомир?... Местното ръководство събира екип от местни радио специалисти и през есента работата започва. "Опъват" се линиите по електрическите диреци на града, правят се студио и апаратна на последния етаж на пощата. В края на 1947г. започват предаванията от местния радиовъзел. За тези месеци по-долу прилагам снимки, някои от които са надписани.
Иначе, по-късно някъде 1960-61г, имам спомени за които нямам снимки, но съм свидетел като дете. Баща ми ме е водил в работата си и си спомням голямата зала (може би от дистанцията на годините така ми се срувала)която беше студио, без прозорци, защото всички стени бяха покрити от тавана до пода с плюшени завеси. Впечатление ми правеше големия прозорец към съседното помещение, където беше апаратната и ми беше по детски смешно как баща ми с жестове си комуникираше с едни лелки от другата страна, когато започваше поредната вечерна местна емисия. Тогава на баща ми му казваха шпикер. Тогава съм видял и първия магнетофон в живота си - "Смарагд". Друго, което ми правеше впечатление е, че в апаратната не се влизаше с обувки, аз само надничах от вратата, а двете лелки бяха облечени в сини престилки (манти) и обути с домашни пантофи, тип топлинки?! Явно е имало такива изисквания...
Та това са накратко моите спомени. Ако друг знае нещо различно и в повече ще е интересно...