Вярно е това за старите нашенски коаксиали,с гъсто оплетена ширмовка...и дотолкова колега bobi mw!Изглеждат"истински",но като ги боцнеш на TDR рефлектомер и си променяш мнението.Та, подкрепям колегата DAY относно полиетиленовият диелектрик- за шир потреба до 200 Mhz става. Навремето, с аналоговите предаватели с едни киловати, създаваха напрегнатост на полето в излишък!И като го позасилиш и с абонатната станция, затихването в коаксиала се отнасяше в графа "пренебрежимо ниски затихвания"Работата ми е свързана с високи честоти,та там са едни коаксиали с тефлон,с разни екзотични други материали,успоредни и напречни въздушни междини,двойни и тройни ширмовки,медни ризи и оплетки , диаметри разни.....и на убийствени цени...
Та в този смисъл, сегашните изисквания за фидерите във високите диапазони,примерно в цифровизацията, са категорично различни.Един пример- на вилата, стандартен коаксиал ,полиуретан диелектрик,12м.дълъг,11елемента яги ....иии цък, на края му сигнала е затихнал дотолкова че захапва сигнала на"Тука има,тъка нема"При положение че предавателя е на 30 км. След смяна на коасиала, с такъв от кабеларка,сравнително читав, на дисплея изписа качество на сигнала 87%.Мисля че експеримента е показателен!