Ами не съм съвсем съгласен за напрежението на двете 5 волтови намотки. Има си пад в диодите, и мрежовото не е постоянно. Освен това акумулатора ще се зареди до амплитудната стойност на мрежовото напрежение ама някъде където оста на времето достига до хоризонта
иначе казано след безкрайно дълго време защото за зареждането на акумулатора за разлика от кондензатора трябва да протекат химични реакции за които е нужен ток, такъв какъвто ще бъде твърде малък и за твърде кратко време в областта на амплитудната стойност. Истината е там че трябва да има две фази заряда, заряд с постоянен ток до достигане на напрежението 14.2 волта на клетка, и последващ заряд с постоянно напрежение до спадане на зарядния ток под 30 процента от нячалния (тока по времето на заряда с постоянен ток). Гоненето на водорода от плочите не е въпрос на спорт, така или иначе неговото присъствие там се отразява негативно. Първо намалява активната площ на плочите, като увеличава плътността на тока в другите части на плочите. Сулфатизацията попринцип е нормален процес който протича при разреждане на батерията, но при продължителен престой в разредено състояние е възможно сулфатните кристали да станат много и едри и да запушат дупките в решетката, намалявайки активната площ на активната маса и намалявайки капацитета. Това състояние се счита за необратимо, макар че им някои методи за въстановяване. Със сигурност не искаш мехури по плочите които да оставят недозаредени участъци. Разяждането на плочите от киселината става при процеса на зареждане и особено при напрежения над 2.3 волта на клетка. Системното зареждане пък до по-ниски напрежения води до недостатъчна десулфатизация и постепенна загуба на капацитет. Счита се също че ако напрежението при саморазряд падне под 2.07 волта на клетка започва необратим процес на сулфатизация. Затова трябва мног точно да се определи режима на акумулатор в зависимост от приложението. В приложения с циклично използване на заряда на акумулатора и където капацитета на акумулатора е критичен се избира зареждане до по-високо напрежение за да се избегне постепенната загуба на капацитет, вярно след време акумулатора ще прекъсне, но това ще е по-късно от момента в който при евентуална загуба на капацитет той ще стане неизползваем в случая. При дежурни приложения, където акумулатора по-често стои на подзаряд и стойността на капацитета му не е критична за приложението се избират по-ниски напрежения на подзаряд, с което се получава по-дълъг живот от гледн точка на разяждане и прекъсване, но се наблюдава по-голяма загуба на капацитет която в случая не е критична за експлоатацията. Така че лично моето мнение е че няма идеален режим за оловния акумулатор, но има оптимален такъв за конкретното приложение. И определено не искаш водородни мехурчета да ти се мотаят по плочите по време на заряд. Затова примерно един голям обратен токов изпулс по време на заряд на всяка минута е доста полезен за автоматично изгонване на мехурчетата и елиминиране на периодичното "клатене" на акуулатора
Пък естествено вълшебното устройство не съществува, и заминал вече акумулатор няма как да върнеш, нито такова устройство с което като зареждаш новия си акумулатор и да те изкара 50 години
Най-добре е за мен да се направи устройство от преработено компютърно захранване. Прави се ООВ по ток, и ограничение на напрежението на съответната стойност, като същевременно се прави таймер който на всяка минута да спира зарядния ток и да включва към акумулатора як консуматор 10тина ампера за половин една секунда, и отново да пуска зарядния ток. Това за мен е оптималното зареждане, пък както казах идеално устройство няма.