Ето от тук започва всичко. Всяко нещо си има предистория: Това е моментът, от който времето започва да работи за на-цистка Германия, успяла да изпревари значително съюзниците в най-важните области на военната техника — авиационната и морската. Тогава са построени първите лета-телни апарати от серията RFC-5 и RFC-6, известни като "Хонибу" 1 и 2, представлява-щи електрогравитационни дискове с фантастичната за времето си (пък и днес) скорост от 3600 до 6000 км/ч. Военноморският флот на Германия е снабден с подводници от типа V80 с Валтеров двигател и достигащи скорост 26 възела (близо 50 км/ч при мак-симална скорост за обикновените подводници 9 възела), нещо немислимо тогава, тъй като технологията остава неизвестни. Следващите кораби от вида "летящ диск" са RFC-2, RFC5 ("Хонибу-1") и RFC-6 ("Хонибу-2") и разновидностите им са със специална доработка към двигателната сис-тема, известна като тахионаторът на Туле, разработена от капитана от SS Ханс Колер.
RFC-2 е малък летателен апарат за разузнавателни цели, докато корабите от типа "Хонибу " 1 и 2 имат следните характеристики: диаметър — 26,3 м; скорост — 6000 км/ч (максимално разчетена — 21 000 км/ч); максимална продължителност на полета — 55 часа; приспособеност за полети в космическото пространство — 100 %. Въоръ-жението му представлява лъчево оръдие тип "Доналд".