Много пъти се опитвам да подредя,но винаги стигам до задънена улица:за да махна нещо от масата трябва да го сложа някъде,а там няма място и трябва да преместя нещо друго и после друго и така...безкрай.
О, повярвай ми, разбирам те! Може да си имам стая, ама е пълна!
Начина при мен е следния - гледам го, гледам го, дразни ме как е достатъчно време и един ден припуквам, домъквам 5 кашона от мазето, ИЗРИВАМ кочината до нула, всичко, барабар с захранващи кабели. Почиствам яко на голо, и си лягам. На другия ден, или когато сколасам, подреждам апаратурата да я виждам и започвам да обмислям на прясно как да я подредя по-добре от преди, по-достъпно и по-ефективно. Това ме спира да зациклям дълго време в една и съща конфигурация, защото всяка подредба има грешки и е трудно да се чистят една по една като са се натрупали. После опроводявам тока, разклонители подреждам, кабелажи всякакви. Нареждам основните техники и пак приключвам за деня, или за сесията. След ден-два се захващам с най-сложното - дребнажа. Ако го объркам него - всичко в кофата, затормозява се подредбата. За това дребнажа е много важен - какво ми е нужно, как го достигам, къде е прибрано. Като няма място е много важно да е изрядно, удобно и подредено, успеха на работното място зависи на 100% от това. А когато има много място човек се отпуска, затрупва и зарива, обърква и забравя кое къде е, мисли си че не е толкова важно, защото място има и все ще се намери къде да завре нещо. Да, ама, не... И накрая е по-зле от някой с 2кв.м. в някой ъгъл, който не губи време да търси нищо и да се чуди как да си организира труда. И аз нямам време, имам 100 задължения като всеки друг, а хобито ми е такава силна страст и любов, че да си губя времето с такива неща си е грях. За мен е най-важно работното ми място да е уютно и гостоприемно, да ме зове да свърша нещо и да ме предразполага да си надвия на умората и мързела, и да се хвана. Останалото е драмата на съзиданието!
Начало
Активни теми
Търси
Вход
Регистрация
Тема: Моето работно (почивно) място. (Прочетена 36876 пъти)