Владо, хубаво радио, и аз имам едно, но май САБАта ти са голямата тръпка!
Ванка, тръпка са ми апаратите, на които мога да слушам музика с качествен звук. Т.е. тези, произведени в периода след 1950 до 1958/60 г., с УКВ, с качествена акустична система. И направени с добра инженерна мисъл и дизайн. Към 60 г. стават твърде ръбести, навлиза пластмасата, което не ми харесва. SABA в този период обръщат внимание точно на това - правят много качествени говорители, изпипват НЧУ, добри тонкоректори, отлични изходни трансформатори. Всичко за добрия звук. Вярно е, че не съм правил Телефункен от топ серията им от този перод, но останах разочарован до известна степен от 1-2 по-ранни модели. Мисля, че Браун също са били много добри в електрониката и супер напредничавия дизайн от късната лампова епоха, но откъм акустиката не чак толкова. В апаратите на САБА имам чувството, че дълго е мислено за всеки детайл и сякаш са почти съвършени. Едно дребно сравнение - променливите донастройващи кондензатори на Саба са железни - и в преносния и буквален смисъл за разлика от традиционно използваните от други производители. Такава проста конструкция, вечни на практика, няма запичане, няма нищо за чупене, лесно въртене, прецизна настройка. Регулируемите хетеродинни и входни кръгове, филтрите (МЧУ) - уникална тяхна конструкция - никога не ми се е случвало да не може да се развърти ядро или да се счупи. И наличие на 3-ти регулиращ винт за силата на връзката м/у първична и вторична страна. Можеш да направиш резонансната крива каквато си искаш и да регулираш лентата на пропускане. За сравнение този Blaupunkt ми отне 3-4 дни докато разбера защо не могат да се настроят някой кръгове, докато успея да раздвижа и извадя ядрата, някои разтрошени, разглобени и заседнали - абе мъка. Често ми се е случвало и на други марки. Пак казвам, говоря най-вече за периода 50-60 г.
Довоенните и много стари апарати имат друга тръпка, зная, но за нея ако иска да пише някой с повече опит. Аз имам само няколко такива апарата и още няколко съм правил на колеги и приятели. Те имат обаче един голям недостатък в днешни времена. Реставрираш ги и ги слагаш на стелажа като красива стара мебел. Неизползваеми са. Веднъж-два пъти в годината ще ги развъртиш да чуеш станции от целия свят - и в това има силна тръпка (ако имаш специална антенно-фидерна система евентуално) и толкова.
Стига, че стана дълга и широка...
Но всеки има свой вкус, предпочитания и емоции. Моите са такива. Но който не е правил и слушал SABA от онези времена, мисля, че само той не знае. Питайте Валери, Мано и не помня кои други колеги споделиха, че имат такива...
Приятна вечер на всички!