малки деца - надали. малките, ако не се слайдва 'нещото', не проявяват интерес. трябва да е яко, с много мега-пиксели и поне 8 ядра.
изначално още беше решено телеграфната машина да ползва единствено хардуера на 8Д. неговия си стандартен EPROM се маха и на негово място се слага нашия. с течение на времето се видя, че няма да се съберем в един 2764 и ми разрешиха да творя в два. после и те утесняха и с много мрънкане вдигнаха ръце от мен - сложи ако искаш и два 27128. ама се оказа, че не може да са 2, та в крайна сметка лимита беше един 2764 и един 27128. май и някаква жичка за адрес се добавяше на единия чип.
схема нямаше. в завода я пазеха като жълъда на катерицата от ледена епоха. все пак по едно време се намери оригиналната орик схема, но имаше "кирилизация" (демек разлика) със серийната платка. бобо захариев още се бореше с неговия контролер за флопита за 8Д. неговия екземпляр го беше натамънил, но почти беше невъзможно да се повтори творението му от жици, лепило и тиксо в нормална серийна платка. та трябваше да се "девелопва" на 82 (разбирай Apple ЩШ).
ама той няма същия хардуер. батковците ми навързаха на репинг едно 6522, саунд процесор и кравиатура на една платка за 82. направихме нещо като полу-8Д, набучено на слот в 82
затова има и условнo асемблиране на места (IF ORIC alabala ELSE blah-blah). целта беше максимално да се разработва на удобна система (82) с всички екстри и да не се трият/дупчат/свалят/слагат промове по 20 пъти на ден. то и не можеше повече.
системата е нещо като риъл-тайм. някой генерира интеръпт на 1ms (вероятно е таймера в 6522). почти всичко важно, свързано с време, става в интеръпта. актуализира се списъците на текстовете/курсори, следи се времето за точки и тирета, печата се, дори май и четенео/записа от касетофон беше там. в същия тюрлю-гювеч е и сканинарено на клавиатурата. тогава за първи път мерих дължина на програма с осцилоскоп
клавиатурата беше някакво хипер-дупер инженерно решение на французите. редовете са от 6522, а колоните от саунд-процесора (или обратно). за по-голям кеф бяха пльокнали и мулиплексор, при това аналогов (прави връзка и в двете посоки) и когато нещо се скапе, и бобо захариев да хвърля боб не помага.
саунд-процесора беше като черна кутия. имаше някакво мижаво описание на краката и по 2 думи на регистър. не си спомням дали моята програма издава някакви звуци, но най-вероятно - не. като че ли единственото разбираемо нещо беше оня паралелен регистър за клавиатурата. по метода проба-грешка го уцелихме как работи. при това имаше особеност, че чипа страда от нечуваемост за неприлично много време след ресет (да кажем 350ms). ти си пишеш в регистрите, той нехае. по-късно, когато GI се прекръстиха на Microchip, ми светна какво е имало вътре и защо пиковете са се получили с такава изчанчена арихектура.
---
нямам идея защо се държи така клавиатурата. още по-малко на емулатора.
явно навремето съм го докарал до етапа "при мен си работи, при теб не може да има грешка". почти за нищо нямаше свястна документация - нито за 6522, нито за саунд-процесора, нито схема, камо ли за къстъм чипа. всичко изглеждаше сякаш Щирлиц със сетни сили го е снимал, надрусан, сред гъст дим с тревен произход, докато Мюлер и Шеленберг са се търкаляли в несвяст. сигурен съм, че не съм разбрал как
точно работят чиповете и може би емулатора и чиповете имат някаква разлика. или пък има разлика в маските/програмата на някой от двата чипа. дано сорса да помогне.
все пак ми се струва, че реалното желязо има някакъв хардуерен проблем.
ще трябва някоя стара ламба да го преслуша със скопа, днешната младеж няма да се оправи с TTL схеми.