Има и друг проблем. Студиото няма термична връзка между елементите, които формират преднапрежението, отпушващо крайните стъпала и самите крайни транзистори. Така след като се позагреят крайните транзистори, токът на покой започва да нараства, защото съпротивлението им намалява. Логично е в такъв случай на радиатора на поне единия краен транзистор да бъде монтиран някакъв елемент с отрицателна температурна характеристика, който, свързан по подходящ начин, осигурява съответното намаляване на преднапрежението и оттам поддържането на тока на покой относително еднакъв при студени и при загрети крайни стъпала. Да, ама инженер Ганев е над тези неща. Що ли му трябва да се вживява с този ток на покой, или да прави защита с релета, като може да натвори други излишни простотии, като напълно излишните псевдо квадро и презенс филтър и да прасне потенциометъра <усилване> след входния предусилвател и тонкоректора, тоест да изкриви входния сигнал, пък после да го намалява. Гений!
Но да се върнем на тока на покой. Ако не искаме да доработваме схемата, единствено можем само да зададем ток на покой не повече от 5-6 милиампера, което е малко, но тогава токът на покой не скача драстично. За усилвател клас Б типичната стойност е 10-12 mA, но ако на Студиото се зададе такъв ток на покой, той за няколко минути ще нарасне до 100 mA и ще продължи да нараства, което може да причини прегряване на драйверните транзистори и изгарянето им.
Токът на покой не се мери директно на бушоните, а се изчислява по закона на Ом, като се мери напрежението върху емитерния резистор на крайния транзистор.
Студиото може да стане супер усилвател, но иска много доработки.