Здравейте, недостатъка на повечето евтини електро-динамични микрофони е, че възпроизвеждат добре ниските и средните честоти, но при високите се чува неприятно пищене, от порядъка на 12 KHz, която е най-неприятната честота. Затова е по-добре да се усили до 20 KHz, като се взима разклонителен моно жак и в него се включва пиезо-кристална пищялка, която е по-добре да се затвори в алуминиева кутийка, която може да се направи от обикновена не винтова капачка за буркан, като се изрязва малко по-голяма от диаметъра на пищялката и външния диаметър напречно се разрява на ленти, които се извиват и се оформят като консерва.След това с ацетон се изтрива боята и се запояват към корпуса на пищялката с флюс за алуминий или машинно масло. Преди това в средата на кутията се пробиват няколко дупки и пищялката трябва да е на малко разстояние от дъното на кутията. Друг вариант е от стар електролитен кондензатор да се използва кутията или задоволителен резултат се получава като със секундно лепило се залепи към картон.Все пак се продават и с готови кутии. Забележка: Запояването на плюсовия проводник към проводимия слой се запоява за момент само веднъж с колофон, иначе се стапя слоя. Този метод на двулентов микрофон става само с пиезокристал, тъй като е с безкрайно съпротивление и не шунтира динамичния микрофон, затова не трябва да се свързва динамична пищялка, защото намотката й ще шунтира ниските честоти на микрофона и обратно-намотката на микрофона ще шунтира високите на пищялката и в краен вариант по-тих звук. Това става само ако има два входа за микрофон. С подходяща пищялка може почти да достигне качеството на професионален микрофон. И не забравяйте, кабела на микрофона трябва да е максимално 1 метър, ако е по-дълъг се губят ниските честоти. Ако все пак е нужна по-голяма дължина към микрофона се свързва допълнителен предусилвател. Ако някой има съвети, нека да ги сподели.