След изтичане на измервателния период (1s, 0.1s ... друго), понеже състоянието на прескалера не може да се чете, за предпочитане е прескалер с възможно най-ниския коефициент на делене. В случая това определя резолюцията на изменение на честотата (ако измервателния период е напр. 1s) (с микроконтртолер може още да има и вътрешен прескалер (PIC, STM32), чиито състояние може/или да не е направено/ да се чете).
К193ИЕ3 vs U666 -> 10 срещу 256
---
Давам пример: измерваме и оценяваме температурното изменение на честотата на генератор на 144 MHz. Честотата за сравнението на прескалерите приемам да се изменя примерно бавно "нагоре":
с честотомер с К193ИЕ3 ще виждаме:
144.000 000 -> стъпка нагоре 144.000 010 -> 144.000 020 ...
докато с честотомер с U666 ще виждаме:
144.000 000 -> стъпка нагоре 144.000 256 -> 144.000 512 ...
т.е. в първия случай ще видим ~25 стъпки, докато във втория за същото изменение по време ще видим една стъпка. Оценката на измерваното устройство/възел с вариант 1 е много по-детайлна и позволява да се анализират с подробности недостатъците на измервания генератор.
---
Offtop: за бегло сравнение с "бърз" STM32: без външен прескалер - измерване до напр. 300 MHz при резолюцията на изменение на честотата: 1 Hz до определена честота, напр. 18..220 MHz, определена от Fclock на STM32 (48..72..550 MHz). Нагоре е /2, /4, /8 с вътрешния прескалер таймера с ETR вход. А при опорен генератор TCXO/OCXO на честотомера, възможностите за използване и оценка на измерваните устройства стават безкрайни.
/8 е при измерване на 144 MHz с най-често използвания евтин STM32F103.