Плочите също имат своите особености, но с най-новите само възстановяващи се винилови смеси са практически вечни.
И какви да са тия смеси?
На времето западните плочи бяха по-тънки и от по-мек винил от нашите, затова изискваха грамофони с анти-RIAA корекция за динамичните дози, които както знаем не трият толкова винила, но дават и по-ниско ниво на сигнала. Нашите грамофони бяха с кристални дози, съответно с равномерна АЧХ, т.е. не изискваха никаква корекция нито при запис, нито при възпроизвеждане, имаха високо ниво на изходния сигнал, съотв. не изискваха огромно ниво на усилване и не вкарваха излишен шум. Единсвено силата на натиск на иглата беше по-голямо, съотв. изискваха плочи с по-твъд винил, и съотв. изхабяваха матриците за пресоването им при по-малки тиражи, но затова пък звучаха много по-добре, особено на SE лампа, вместо на западния "стандарт" с противотакно PP крайно стъпало.
И да, ние слушахме същия тоя най-добър аудиофилки звук, че и по добър, на какъвто японските аудиофили научиха калифорнийските чак към края на милениума.