Юност 402(405) - проблем с вертикална линейност

[spdf3]

Здравейте,

Нов съм откъм поправяне на телевизионна(както и на друга) техника. На разположение ми е телевизор Юност 402 (печатната платка е от 405, най-вероятно модификацията е направена в минал момент).

Освновният проблем в момента e наличие на вертикална нелинейност, като линиите в горната част на екрана са разположени нашироко, а в долната част са компресирани. Прикачена е снимка

Някои извършени общи дейности:
1. Почти всички електролитни и хартиени кондензатори са сменени (всички без C142 във вертикалната секция).
2. Потенциометър R116 е сменен

Досега извършени дейности в опит да коригирам линейността:
1. Въртях потенциометъра за линейност R116 (заедно с потенциометър R119 за да коригирам размера). Като изключим промяната на вертикалния размер, няма видима промяна.
2. Въртях потенциометъра за промяна на работната точка на краен транзистор R127, без видим ефект върху линейността.
3. Замених транзистор Т24 с такъв с по-голям hFE. Не забелязах видима промяна
4. Тествах всички резистори в вертикалната секция. Като изключим R116, който си беше увеличил съпротивлението почти два пъти, всички резистори са в рамките на 10% от стойността им.

Надявам се, да ми дадете съвет на какво се дължи този проблем. Започвам да се чудя, дали този телевизор идва с този дефект още от завода и съм се пратил за зелен хайвер или наистина нелинейността е проблем тук.

[mbg]

Сигурен ли си, че проблема не е в генератора - да подава повече редове от нужното... и от там да не може да се настрои. Имах го този проблем с японски генератор.

[spdf3]

Здравейте

В случая ползвам лаптоп с AV изход и специална програма за визуализиране на тези пробни кадри. Въпреки това силно се съмняван "генератора" да е проблемeн (тествах със сигнали PAL-B, PAL-D, NTSC-M), тъй като това се забелязва когато съм включил игралните си конзоли (една от тях генерира NTSC-M сигнал, другата PAL-B). Проблемът се вижда дори когато нищо не е свързано към телевизора, сравнително лесно се забелязва разтягането на линиите в горната част.

[shri]

Във този телевизор има едни кондензатори не помня колко бяха. В корпус на електролитни са, но са неполярни. Ако се не лъжа 10 микрофарада бяха и участват точно в генераторните вериги май. Леле хора такъв телевизор не съм отварял сигурно повече от 20 години, забравил съм 

[spdf3]

Може би имате предвид C142 тип МБГО-2 хартиено маслен кондензатор. Той не е подеменен, но го измерих и капацитетът му е точно 10мкф (разбира се това може да е заблуждаващо - ESR, утечка, ...). Задължителен ли е за смяна?

Edit: Виждам, че споменавате, че са в корпус като на електролит. Ако не е C142, то всички други във вертикала са сменени.

[mbg]

Като хвана руска битова техника, първо сменям всичките К-50 електролити, после и МБМ кондензаторите с хартиени капачки - винаги поне половината от тях са дефектни. След това започва ремонта и настройката.

[shri]

За него говоря, хубаво е да се смени и той. Идеята е че, те също се повреждат но трябва да се сменят със същите. Понеже е трудно за намиране се прави следния трик. Взимат се два електролитни кондензатора с 2 пъти по-голям капацитет, в случая 22Мф. Свързват се последователно като се окъсяват крачета с еднакъв поляритет. Или "+ със +" или "- със -". Така се получава 10Мф кондензатор неполярен, двете му крачета са със еднакъв поляритет. Няма значение дали ще са минуси крачетата или плюсове. Понеже руснаците са ги изработили в същия корпус като електролитните, ако човек не се загледа може да не забележи че нямат отметка за плюс или минус по тях.

[spdf3]

Направих както казахте shri, но използвах 22мф 16в танталови кондензатори. Нямаше експлозия, но няма и промяна в линейността.

[Узунов]

Аии... и аз такова нещо последните 25 години несъм пипал..
Абе нямаше ли потенциометри разни за корекция!?! Забравил съм ама все си мисля че имаше маи за "сплескване" на образа едновременно отгоре и отдолу и друга врътка точно за линеиност.

[mbg]

За него говоря, хубаво е да се смени и той. Идеята е че, те също се повреждат но трябва да се сменят със същите. Понеже е трудно за намиране се прави следния трик. Взимат се два електролитни кондензатора с 2 пъти по-голям капацитет, в случая 22Мф. Свързват се последователно като се окъсяват крачета с еднакъв поляритет. Или "+ със +" или "- със -". Така се получава 10Мф кондензатор неполярен, двете му крачета са със еднакъв поляритет. Няма значение дали ще са минуси крачетата или плюсове. Понеже руснаците са ги изработили в същия корпус като електролитните, ако човек не се загледа може да не забележи че нямат отметка за плюс или минус по тях.

Тези металните специално, са вечни. Имам един кашон около 50 бр, повечето със сигурност са сваляни от Юност телевизор и нито един от тях не е дефектен.

[spdf3]

Направих някои допълнителни тестове:
1. Обърнах изводите на вертикалната намотка. Резултатът е нелинейността е наобратно заедно с образа. От това следва, че вертикалната отклонотелна намотка най-вероятно не е проблемна.
2. Подмених крайния транзистор T26 с 2T7233, разлика почти няма.

[shri]

Във схемата има карта на напреженията в отделните точки. Провери за големи отклонения. Може някой резистор да си е сменил стойноста. Не винаги всичко е в кондензатори.

[spdf3]

Направих измервания:

Т22:
База - изм: 14.53 схема: 14
Емитер - изм: 12.54 схема: 12
Колектор - изм: 0.25 схема: 0.3

Т23:
База - изм: 7.23 схема: 7.8
Емитер - изм: 7.8 схема: 7.2

Т24:
База - изм: 11.8 схема: 11.5
Емитер - изм: 12.44 схема: 11.8
Колектор - изм: 4.79 схема: 6.3

Т26:
База - изм: 1.0 схема: 0.9
Емитер - изм: 0.4 схема: 0.4
Колектор - изм: 9.48 схема: 9.9

Някои измервания на сигнала:
КТ30:


КТ31:


KT32:


KT33:


Ток във вертикалната отклонителна намотка през 2.2 Ом резистор:


Най-големи отклонения има Т24. Също така очаквам токът на базата на крайния транзистор да се увеличава напълно линейно (както е показано на примернота графика в схемата). Не съм сигурен какво създава това изкривяване.
Измерванията са направени с подменени транистори Т23 и Т24, но както обясних в предишните постове, разлика в картината (както в във формата на сигналите) няма.

[CVT]

Значи между двете крайни позиции на потенциометъра R116 картината си остава 100% една и съща? А в осцилограмата и Vpp на КТ32 има ли някаква разлика между двете крайни позиции на R116?

[vladimirstanoev]

В КТ32 триона трябва да се "подгъва" в широки граници от R116, в зависимост от стойността на кондезатора в същата верига.
Провери кондензатора, който си сложил или за скъсана писта/жица в тая верига: