Здравейте,
Както ви е известно, имам слабост към преносимите техники, вкл. магнетофони. Преди време ровейки в ибей, попаднах на обява за портативен ролков магнетофон Филипс ел3586. И освен другото, нещо ми навя спомени от студентските години, когато на една есенна бригада един колега носеше такъв и какви веселби, направо дискотеки, ставаха с неговите 0,5 вата!
Попрочетох това онова и се оказа, че това е третата версия на правените 1961-66 г. портативни магнетофони, т.е. вече се е "застъпил" с първите касетофони на Филипс? А и понеже имам един такъв и на Грундиг (ТК 2400-показал съм го в колекцията ми Грундиг), а нямам Филипс, реших да го купя (впрочем, после се появи същия и в Базар.бг и май още го има?)
Накратко, първият вариант 3514 е бил хибрид с един транзистор и три лампи, само с мрежово захранване, но с EL95 е "вадил" 1,5 W, после е 3585 със 7 транзистора, само батериен и горна честота 5,5 kHz, a 3586 вече достига 8 kHz и има и тонкоректор. Механиките им са много близки и трите работят само с 4,75 см/с.
По снимките личеше, че е много запазен и комплект с оригиналния му микрофон. Немеца пишеше, че работи, имало някакъв проблем с механиката- тъкмо работа за мен си рекох. А и цената беше приемлива го взех. Даже ми го прати с комплект чисто нови батерии!
Оказа се, че проблема му е че не превърта и в двете посоки. И преди да го отворя ме зачовърка съмнението че са "онези гуми", познати ми и от други, особено Филипси? И се оказах прав и двата фрикциона се бяха разтекли. Ето единия:
Иначе, учудващо другите гуми, вкл. ремък бяха добре. Явно трябваше да ги сменя, но с какво? Как "да хвана" диаметъра от тези сополи? Трябваше опитно, нямах подходящи О-пръстени и накрая се наложи изработката на струг на гумени шайби, е минах през 2-3 диаметъра докато стане както трябва.
Машината наистина беше много запазена, имаше леко почистване и смазване, колекторния мотор също работеше нормално. Регулировки не се налагаха.
Това са снимки преди почистването. Пробвах го на запис-пишеше. И тогава реших да го захраня външно и тогава излезе по-големият проблем. В онези години явно не са били унифицирани подобни захранвания? Куплуга е DIN 6-ца с изключвател. Ама на кои пинове да подам + и -? По схемата не можах да се ориентирам, въобще според мен де, "шантаво решение", не ми се рискувше и опрях до местния ми консултант Пламен. И на него се наложи бая да размишлява кое как е направено и защо? След доста умуване стигнахме до решението, но за да е пълна мизерията се наложи търсене на проблем явил се по време на пробите. Още час, два да установи едно разхлабено нитче във въпросния куплунг!
Та накратко е това и този "сладур" отива на рафта: