Телевизор Philips 20GX8552

[NHB]

В нормалния случай при 50 херцовите телевизори с редова честота 16kHz/64µs обратият ход е 12µs, а правия 52µs.
С дросела обр. ход остава същия 12µs, а част от правия например 2µs остават върху дросела, а останалите 50µs върху ОС.

Малко съм стъписан от това обяснение. Защо например да не включим в тази схема и 1 милисекунда за децата на Африка?

Обратният ход е резонансен процес. Имаме един съставен трептящ кръг. В него участват всички индуктивности и капацитети във веригата ха ХО. ХОБ и всички индуктивности, свързани последователно на нея (бобина за хоризонтална линейност и за тази за корекция на размера) формират една обща индуктивност на ХОБ, която е равна на сумата на всички, свързани в тази верига. Тази индуктивност е свързана паралелно на първичната намотка на ТХО. Правилно е да кажем, че е свързана през кондензатора за S-корекцията, който още я отделя от веригата по постоянен ток. Кондензаторът е с голям капацитет и последователният кръг, който образува е с много далечна собствена честота, затова в първо приближение може да се изключи от сметките. Двете индуктивности - общата на ХОБ и тзаи на ТХО в паралел дават глобалната индуктивност на съставния трептящ кръг. Капацитетът на кръга е съставен от резонансния кондензатор + собствените капацитети на намотките...

В края на правия ход в глобалната индуктивност е натрупана енергия под формата на ток. В момента на изключване на крайния транзистор, този ток започва да тече през глобалния кондензатор. Започва резонансен процес, при който кондензаторът се зарежда до максимално напрежение (около1000В) при спиране на тока през индуктивността, после почва да се разрежда през нея, но токът вече е в обратната посока, докато напрежението върху кондензатора спадне до 0 и още малко - до  -UB. В този  момент се отпушва обратният диод в паралел на крайния транзистор, резонансният процес приключва на етап, в който енергията пак е в индуктивността и енергията започва да се връща обратно в захранващия източник (токът тече през кондензатора на В+ като го зарежда), като това е началото на правия ход. Малко преди средата на правия ход токът спада до 0 и започва да тече в обратна посока, защото транзисторът вече е отпушен....

Това е в общи линии обяснението на работата на ХО. Обратният ход всъщност продължава приблизително колкото половината от собствения период на глобалния трептящ кръг. Собственият период се подбира така, че половината му да е около 12 микросекунди и съотношението 12/52 така се спазва. Обаче, при промяна на резонансния кондензатор, точно както и при промяна на бобината за корекция на размера, периодът се променя и в резултат това съотношение се променя. Промяната е в разумни граници, ако обратният ход не е повече от 14 микросекунди, защото тогава част от картината започва да минава в обратния ход и се губи.

Бобината за корекция на размера не е китайско изобретение. Такава бобина (с керна на резба, фабрично предвидена за настройка на размера) си има в някои от най-старите телевизори.

[vladimirstanoev]

Аз не съм "стъписан", понеже с горния ферман се опитваш да си обясниш процеси, за които имаш съществени пропуски.
Тези неща сме ги бистрили преди 15 години и сега не е времето и мястото за подобни дебати.
https://forum.jabse.com/viewtopic.php?t=48110&postdays=0&postorder=asc&highlight=%F2%E0%ED%E3%E5%ED%F1%EE%E2&start=40
Децата на Африка също няма да ги коментирам, понеже това е работа на модераторите.
Важното е че колегата си оправи телевизора и няма нужда от излишен спам.

[NHB]

Тези неща сме ги бистрили преди 15 години и сега не е времето и мястото за подобни дебати.
https://forum.jabse.com/viewtopic.php?t=48110&postdays=0&postorder=asc&highlight=%F2%E0%ED%E3%E5%ED%F1%EE%E2&start=40

Опитах да попрочета какво сте писали там и веднага разбрах, че сте се събрали дървени глави да спорите за неща, от които нямате понятие. Процесите в ХО, поне в първо приближение не са толкова сложни, колкото си мислите и протичат по съвсем други закони, с други формули. Резонансният кондензатор не се нарича така, защото с него ТХО се настройва в резонанс. Няма такова нещо, как се стигна до такава идея? Никакъв коефициент на запълване няма в ХО, изобщо дискусията е пълна с ненужни формули без отношение към темата и със самородни бисери, кой от кой по-големи. Съжалявам за офтопика в темата на колегата, но ми е трудно да се сдържа...

[lz2xl]

Разрешени са технически спорове в рамките на темата, но без да се нарушават правилата на добрия тон.
  https://www.sandacite.com/forum/index.php?topic=8.0

[vladimirstanoev]

Правилата са много хубави, но няма наказания за нарушаване на добрия тон като "за децата на Африка", "самородни бисери", "дървени глави" и т.н.

Резонансният кондензатор не се нарича така, защото с него ТХО се настройва в резонанс.

Всяко ТХО е различно и ако с Cfb се настройваше резонансната честота 15625 херца, тогава обратния ход и високото щяха да са различни на всички телевизори.
Затова името "резонансен" е сменено много отдавна с правилното име "обратно-ходов"/"Fly-back".
В мрежата има доста информация за този кондензатор и не е лошо да прочетеш нещо, преди да пишеш глупости по форумите.
http://www.gradllc.com/images/HORIZONTAL.pdf
https://www.hobby-electronics.info/en/electronics-course/tv-deflection-circuit-deflection

[NHB]

https://www.hobby-electronics.info/en/electronics-course/tv-deflection-circuit-deflection

Браво, това е правилната теория с подходящите формули. Ако добавим към тях и това обяснение на български:

...В края на правия ход в глобалната индуктивност е натрупана енергия под формата на ток. В момента на изключване на крайния транзистор, този ток започва да тече през глобалния кондензатор. Започва резонансен процес, при който кондензаторът се зарежда до максимално напрежение (около1000В) при спиране на тока през индуктивността, после почва да се разрежда през нея, но токът вече е в обратната посока, докато напрежението върху кондензатора спадне до 0 и още малко - до  -UB. В този  момент се отпушва обратният диод в паралел на крайния транзистор, резонансният процес приключва на етап, в който енергията пак е в индуктивността и енергията започва да се връща обратно в захранващия източник (токът тече през кондензатора на В+ като го зарежда), като това е началото на правия ход. Малко преди средата на правия ход токът спада до 0 и започва да тече в обратна посока, защото транзисторът вече е отпушен....

и тази формула - пряко изведена от другите формули в теорията: 

Umax= UbTf/2SQRT(LC)

, която показва от какво зависи максималната стойност на напрежението върху резонансния кондензатор, където  Ub е заханващото напрежение, Tf е продължителността на правия ход, L и C са индуктивността на схемата и резонансния кондензатор, вече можеш аргументирано да обясниш на човека от спора преди 15 години защо при намаляване на хоризонталната честота високото напрежение нараства:  Tf  нараства с намаляване на честотата, оттам токът през бобината и енергията в нея, оттам и енергията в кондензатора и напрежението върху него... Всъщност, високото си е почти обратно пропорционално на честотата. Дано не е късно, 15 години не са малко.

Не съм писал никъде други глупости, освен за децата, главите и бисерите. За тези чистосърдечно си признавам.

Сега, дали ще наричаме кондензатора резонансен, обратноходов, флайбак или по друг начин, няма значение. Наричам го резонансен - не съм го измислил аз, така съм го прочел в някоя книга, вероятно преди 1990. Логиката да се нарича резонансен е проста - процесът по обръщане на тока в намотката е резонансен и кондензаторът - също. Резонансът си е резонанс и няма нищо общо с редовата честота 15.625. Между другото, при повечето флайбак процеси, няма специален кондензатор, само собственият капацитет на намотките и при това и той е по-скоро вреден за процесите, защото там обикновено стремежът е да се избегне резонанс, който  само води до 'звънене'. Обратноходов е добро название, но не е директен превод на 'флайбак', а по-скоро е търсен друг, подходящ смисъл. 

[vladimirstanoev]

Човека от преди 15 години си обясняваше всичко само със закона на Фарадей (като теб с резонансите), но накрая се убеди че не е прав и няма да го мислим.
Радвам се, че се съгласи с диференциалното уравнение, което описва максимално точно процесите във всеки един момент от времето.
Остана само да се съгласиш с превода на Гугъл и може да приключваме спора: 
https://translate.google.com/?hl=bg&eotf=0&sl=en&tl=bg&text=flyback&op=translate

[NHB]

Ти да видиш! За превода на Гугъл ще се съглася, няма къде да ходя...

Иначе, съгласен съм, че диференциалното уравнение описва всичко във всеки един момент от времето. Обаче, това описване по никакъв начин не помага да си представиш процеса в цялост. При интегрирането и при диференцирането се губи почти всичко от цялостта на картината. Както от 100кг телешка кайма не можеш да добиеш представа що е теле, така от диференциалното уравнение не добиваш представа дали говорим за процесите в ХО или примерно в осцилаторната бобина в тунера.

За да добием представа за сложен процес в цялост, го разделяме на подпроцеси, които са хомогенни  и се описват целите от една теория със съответния закон. Да опишем пълно един подпроцес примерно значи да напишем математическата функция, да нарисуваме графиката й за изменението на осните му параметри в цялото време от началото до края на процеса.

Например, процеса в ХО се разделя на два подпроцеса: прав ход и обратен ход, които протичат всеки по свой си закон и за които са приложими свои си теории.
 Забелязал си, че за обратния ход е подходяща теорията за резонанс в трептящ кръг от бобина и кондензатор, функциите и графиките на тока в бобината и напрежението върху кондензатора са синусоида.
 За правия ход тази теория не е подходяща, тук е в сила теорията за преходен процес от първи ред във верига от бобина, съпротивление, източник на постоянно напрежение и ключ. Функцията, описваща тока в бобината от времето е от вида на тази в картинката
Използва се само началото на преходния процес, в който токът се променя линейно във времето. Тази формула не е удобна за добиване на представа за тока, но след съответните преобразувания за началния момент, от нея също ще излезе израза tU/L

[vladimirstanoev]

Да опишем пълно един подпроцес примерно значи да напишем математическата функция, да нарисуваме графиката й за изменението на осните му параметри в цялото време от началото до края на процеса.

Това е много хубаво, но е напълно безсмислено защото не може да опишеш всички повреди във всички телевизори.
Затова хората са измислили осцилоскопа, който (освен нормалните процеси) описва и повредите в реално време.
Смятам да спра дотук, защото нямам намерение тепърва да откривам топлата вода.