За мухите и други проблеми си имa
RAID.
Няколко набързо уловени мухи (мисли) за реализацията на "... мощно измервателно средство с широк спектър на приложение".
Както колегата отбелязва, има разминаване в описанието на някои изводи. За мен най-полезна е информацията в РТЕ 6/1988, която съответства на тази в "Справочник по ПППИС" - том 3. Още повече, че във въпросния брой на РТЕ (стр.24/фиг.2) е показано автоматичното управление на обхвата. Галваничното разделяне е почти задължително, но тези закъснения във всеки канал са нещо, над което бих се замислил. Комбинационната логика може доста да се оптимизира, например каква е ползата от ОК елементи точно на това място? Или някой просто си пада по строени в редици МЛТ 0.250 mW резистори. Обърнете внимание и на формирането на два сигнала УД. За целта може да се използва инвертирания изход на тригера. Отделено е и известно внимание на софтуера. Като се има в предвид, че не говорим за обработване на асинхронно събития като прекъсване, а за следене и интерпретация на резултата, то валидните данни във всички регистри би следвало да са налични при спадащия фронт на М5. Тази и още много мухи витаят наоколо, но май е време за BI-RAID