По-горе pansim съвсем точно описа модела на действие при проектиране на каквото и да било - тръгва се от заданието. Това е най-трудната част и въпросът е кой го прави: клиентът или производителя. При "самообслужване" нещата се упростяват, т.е. клиентът и производителя са едно и също лице. Защо поставям в такъв аспект нещата: Обикновено клиентът е лаик в областта и иска "всичко". Тогава му се казва: "Добре, ама ще е скъпо!" И се започва пазарлък, т.е. компромиси. Но дори и когато е за собствени нужди, пак се минава по този път - почваш с голямата кошница, пък накрая каквото излезе.
Всичката тази тирада е за следното: 0-50V/0-5А е добре за захранване на средно мощни консуматори - задвижвания, крайни стъпала до към 100W и други подобни. Но не ме карайте с такъв източник да захранвам микшер, микрофонен усилвател, китарен адаптор... С две думи, едно универсално устройство не може да покрие целия спектър от нужди, освен ако наистина не е много скъпо (каквито има на пазара, но цените им са като за нов автомобил).
И така, от опита който имам, мога да кажа следното: импулсните устройства могат да осигурят големи мощности, но имат лоша регулировъчна характеристика и много силно менят параметрите си, когато ги регулираш в широки граници. Причините са както в импулсния трансформатор, така и в изходния дросел. Особено последния - дроселът се оразмерява за определено напрежение и ток. При много широки граници на регулиране има опасност от прекъсване на тока през него и цялата филтрация се поема само от капацитета в изхода. Това вдига нивото на пулсациите (разбира се и излъчването). При много ниска консумирана мощност, тока в импулсния трансформатор става "игли", чиито хармоници стигат стотици мегахерци. Всеки който е правил подобни устройства е "чувал" как се променят звуците от трансформатора и дросела при промяна на товара или при ръчно регулиране.
Така се отива на скъпия вариант с мрежов трансформатор и линеен стабилизатор. За да се намалят топлинните загуби се превключват вторичните намотки. И тук почват проблемите: ако е с класически галетен превключвател, трябва да се гарантира, че при превключване няма да се окъсят съседните изводи на намотката. Обикновено се вземат галети с два пъти повече положения и се ползват през едно. Да но, превключвателя трябва да е оразмерен за максималния ток със запас. Тъй като почти не съм срещал в практиката си такива галетни (че и клавишни) превклюватели, трябва да се мине на вариант с релета или да се използва схема със среден извод на намотката и тиристорен изправител. Тук е добре да се използва схема за автоматично превключване, която следи натоварването и изходното напрежение. И така, до цената е, не на нов, но на втора ръка, автомобил...
Начало
Активни теми
Търси
Вход
Регистрация
Тема: Мнение за транзисторен, линеен, лабораторен изправител (Прочетена 4717 пъти)