Ще те помоля да направиш няколко неща.
Първото е никога повече да не показваш осцилограма като последната, в която си комбинирал изхода на диференциращата верига С4 R18 и изхода на втория инвертор от генератора, към който всъщност е свързана другата диференцираща верига. Това въвежда в заблуждение и кара човека да се чуди как аджеба стават такива чудеса...
Другото е да откачиш изобщо и двата диференциращи кондензатора и да покажеш какво излиза на изходите на двата инвертора, защото май ще се окаже, че едното превключване става с разколебаване и не никак кратко. Свързването на 100 нано към изхода на първия инвертор май го държи стабилен, но стръмността на фронта страда от това. Ако има разколебаване без кондензаторите, може би ще се изчисти, ако шунтираш R16 или цялата група С2 R16 с малък кондензатор, примерно 1 нано.
Третото е след като се реши проблема с генератора. Казах ти го в предно съобщение с думички, но не съм сигурен, че си го разбрал. Ползвах картинката, която ти си нарисувал, но набързо я поправих за да бъде правилна. Както виждаш, падащите фронтове предизвикват отрицателни импулси. Това значи напрежението на множество входове, макар и за миг, да стане -3,-4 волта, а това в CMOS сериите не е възможно, защото има ограничителни диоди към захранващите линии. За да се реши това противоречие, просто след диференциращите групи трябва да свържеш по един диод, който пуска само положителния импулс.