Здравейте! Аз съм нов във форума /от вчера/, но ще се радвам да бъда /поне малко/ полезен.
На темата: Al е отвратителен материал по отношение на запояването- почти веднага след
механично почистване, се окислява , като образува стъкловиден слой с идеални качества-
висока твърдост; термоустойчивост/до около 2000 градуса/; електроизолатор /частично се
държи и като полупроводник/; химическа устойчив. Още се нарича:алунд,корунд,шамот и др.
Та, запояването с обикновен припой /дори със спец.флюсове/ е губене на време, с изключение на запояване с ултразвуков поялник и припой със съдържание на цинк /пак с уговорки/. Припоят, предложен от maximusic е добър, но има съществен недостатък- темп. му на топене е доста близка до температурата на размекване на Al, което води до деформиране, или частично разтопяване на детайла, да не говорим за това, че, медната човка на поялник, при 450-480гр.Ц, е така окислена, че провежда всичко друго, но не и топлина. За усукани проводници, е по добре заваряване /аргон/, а защо не, с графитен електрод и трансформатор на 24-36V.
За масивни детайли, е за препоръчване: механична сглобка-Al нитове, месингови болтове и
гайки /заради електрокорозията/, завалцоване /зачеканяване/+лепене и други. При изискване
за добра електропроводимост, може да се приложи лесна /и евтина/ технология: създаване на
тънък меден слой в/у почистената Al повърхност, галванично, с капка разтвор на меден сулфат
/син камък/, и запояване с оловно-калаен припой.
Да не забравяме, че не всичко, което прилича на алуминий, е чист Al- в техниката се използват
предимно алуминиеви сплави със различно съдържание /мед;цинк;силиций;магнезий и др./,
всяка от които е с уникални качества и свойства /и по отношение на запояването/.