Сузана от Монтана

[Грет]

В друга тема с @KVM си спомнихме за електронен часовник Монтана с калкулатор и 16 мелодии. Малко след това, случайно или не, попаднах на един "умрял" Франкенщайн. Не успях да узная историята му, но със сигурност е била драматична. На пръв поглед всичко изглеждаше наред - транзисторът и бобината на пискуна бяха здрави, видимо по платката нямаше проблеми. Установих, че му липсват две пластини - една за положителния полюс на батерията и втора за страничните бутони. Първата изрязах от пластина за плоска батерия (виж снимките), но нещото не тръгна. Оказа се, че пистите под пластината на отрицателния полюс са корозирали от протекла батерия. След почистването им и смяна на бялата лепенка (да пластината не е запоена, а е прикрепена с лепенка!) една нова батерия успя да "съживи" Монтаната, ура! Донякъде, защото част от сегментите в лявата част на екрана не работеха. Оказа се, че по съединителната лента на екрана има замърсявания, а от многобройните опити преди мен резбите на винтовете прескачаха. След поредното разглобяване, почистване (памуците почерняха) и сглобяване нещото оживя, ура²! Даже пропя, ура³! Функцията на страничните бутони е дублирана с четири бутона на "клавиатурата" и успях да го настроя/управлявам без липсващата пластина, но нещо ме човъркаше и изрязах подобна от тялото на батерия тип АА. Дебелината й беше 0.25 mm и се наложи да я изтъня със зъболекарско чукче до около 0.2 mm. Може да звучи абсурдно, но в случая размерът наистина има значение. На снимките се вижда "първата" версия на пластините, но в този случай не можех да затворя капака. Във финалната версия пластината за положителния полюс е много малка и само се докосва до батерията, а тази за бутоните е свързана с проводник за нея. Това се наложи поради факта, че оригиналната пластина е прикрепена с винтове към пластмасовата основа. Но тъй като последните липсваха, можех да използвам единствено двойно лепяща лента. За беда в този процес бобината на пискуна се скъса :о(. Успях да я размотая, но я метнах в едно чекмедже, докато реша какво да я правя. Дебелината на проводника e 0.02 mm, а на дължинa е около 3.2 m!!! Съпротивлението й беше около 170 Ω, а на всички донори, с които разполагах бобините имаха съпротивление до 60 Ω. Две седмици след това ми дойде вдъхновението и от Lego-то на сина сглобих нещо като бобинажна манивела. Вярвате или не, след 30 минути търпеливо въртене успях да навия бобината отново, ура⁵ (да, на степен 5)!!! Не се и замислих да измеря индуктивността, но предполагам, че е около 10 mH. Оставих много аванс и на двата края, така че ако се скъса отново да имам резерва. Повторното закрепване и запояване на бобинката беше голямо приключение, просто се опитайте да запоите лакирана жичка с диаметър 0.02 mm! Но всичко е добре, щом завършва добре. Накрая всичко си дойде на мястото. Трябваше да уплътня малко отворите на пластмасовия корпус и тези за винтовете на капака, но това бяха бели кахъри в сравнение с останалите премеждия. И за къде е Монтана без Сузана? Може да се насладите на мелодията в последните 20 секунди на видеото. Приятно носталгуване!

[Грет]

Още снимки по темата...
... и обещаното видео.

[Грет]

Ето и по-общ изглед на "бобинажната манивела" :о)
На последните две снимки са показани аналогичен модел ANITRON и липсващите пластини.

[bradi]

Респект колега,нямам думи...

[KVM]

Браво колега. Всичко това иска не само умения, но и много търпение...

[Грет]

Благодаря за хубавите думи!
Радвам се, че успях да съживя машинката.
Машинката, и още нещо...

[plamenhar]

Браво на колегата.
Аз имам хоби часовници и имам представа за навиване на проводник 0.02мм.
Лично съобщение:

[KVM]

Днес и аз изрових моята антика. Като го погледах дросела е сдал багажа. Но няма да го човъркам, вече нито очите ми виждат тия дреболии, а и ръцете треперят. Ще го пазя просто като мил спомен от ученическите ми години...

[Грет]

Днес и аз изрових моята антика. Като го погледах дросела е сдал багажа. Но няма да го човъркам, вече нито очите ми виждат тия дреболии, а и ръцете треперят. Ще го пазя просто като мил спомен от ученическите ми години...

$:о)
Тези винтчета ми бяха голям проблем. Понеже не съм часовникар, ходя при един в квартала. А на него, като ме гледа такъв един ентусиаст, му стана интересно и доста порови, но не успя да намери толкова дълги и тънки. Накрая ми даде такива, които едва минаваха през отворите на капака за да задържат, но както споменах се наложи да ги уплътня (с изолация от тънък проводник). Малко ТНТМ работа, но външно изобщо не личи. Може ли да попитам следното:

• Може ли да си спомните от коя година е часовникът? Принципно на всички Монтани, които видях, са монтирани кварцове на KDS. На тях е отпечатан код, който съдържа цифра и буква съответно за последната цифра на годината и месеца на производство. В залисията забравих да го проверя, а нямам намерение да го отварям отново само за това.
• Как пластинката на батерията допира платката? Ако е възможно с по-контрастна снимка.
• Правилно ли разчитам, че батерията е (A)G8 / LR1120? Аз сложих (A)G10 / LR1130, но тя е по-дебела и затова моята пластинка контактува странично, а плюса на батерията се опира/притиска в/от капака.

И накрая, чудя се дали да премахна опитите за поставяне на "телени уши" вместо патенти?
Явно някой отчаяно е искал да удължи живота на моя "Франки" :о)

[KVM]

Здравейте, ами по смътни спомени трябва да е било някъде 1987-1988год. бях 7-ми или или 8-ми клас... А батерията е AG-8, пластинката и трябва да контактува хем с капачето, хем и с платката отдолу при при плътно стегнато капаче, но явно се е отпускала щото като го отворих сега и видях че съм слагал навремето една жичка за допълнителен контакт. Не помня кога съм сътворил тая рационализация, но знам че го носих до казармата. Постоянно си пусках мелодиите даже и като почнаха да се чуват като изподземята. Дросела ми изглежда че направо се е спекъл и е прекъснал напълно...

[Грет]

Значи може обосновано да предположим, че тези машинки са на около 35-37 години. Едва ли някой е предполагал, че ще издържат толкова.
Иначе по мое скромно мнение, бобината трудно ще се "спече" при нормална работа. Без да гледам спецификациите на транзистора, максималният ток е в порядъка на 5 mA. Понеже пискунът се управлява с правоъгълни честотно-модулирани импулси, средната стойност на тока е значително по-малка и е в безопасни границите за неговата плътност. Правя уточнението, че това са приблизителни сметки, надявам се че в Хонконг са смятали добре :о). Според мен, най-голямата заплаха за бобината е механично въздействие. В някои случаи изводите нямат никакъв аванс и много лесно се късат при най-малкото въздействие. Дори изпускане може да ги прекъсне.
А къде е верижката на Вашата красавица?

[KVM]

Ами не довиждам вече такива бъзикни, но като сложих едни очила да я огледам забелязах че е някак си доста тъмна /кафява/. Презапоих сголям трудност двата и края, но пак никакъв ефект. А краищата и доколкото ги виждам не са прекъснати външно. Едн време имах навика да си пускам мелодиите постоянно. Слушал съм ги даже в продължение може би на половин час. Имаше няколко които още ми звучат в главата, просто много ме кефеха. Напоследък помня, че почнаха да се чуват дрезгаво, а след това като изподземята... 25 години съм се занимавал с ремонт на телевизори и промишлена електроника. Но очите ми отслабнаха, ръката ми взе да трепери като хвана поялник и се опитам да се съсредоточа и откак излязоха тези нови технологии се отказах. Друго си беше с /едрите/ класически елементи. Много ми е бъзикняво, че да се опитам да го пренавия, а и такава жица като паяжина... Пренавивал съм и много бобинажи и не ми е проблем ако е нещо нормално едричко. А верижката я използвах за другият ми часовник също Монтана от тези пеещите. След казармата като почнах да следвам си купих два такива тогава един Луй и Монтаната. С годините от двата остана само един сборен. Верижките се чупеха и ги изхвърлях. 

[dimko1]

Респект колега,нямам думи...
 Мога да продам много електрони часовници при интерес за 5 лв. брой тел.0886230311 Динко.

[mano]

Като дете, този часовник ми беше мечта.
Чудесна реставрация.

[Борис Борисов]

Да се включа и аз в темата с Електроника 5 с платка 30350, която реших да спася. Като го взех беше в ужасно състояние. Вътре е с две акумулаторни батерии СЦ-32, които се бяха разтекли. Не знам дали така се е продавал или след това някой ги е сложил. След цялостно почистване реших да пробвам да ги заредя, понеже нямам никакви подобни. След 30-на минути между щипка с два кабела и батериите живнаха. Сглобих часовника и даже заработи. Единствено бутончетата не работят и реално не мога да го сверя, освен да чакам до 00 часа. На самата платка има само запоени пластинки и веригата би трябвало да се затваря към корпуса. Според пластнката която се опира към задното капаче корпуса се явява + на захранването (последната снимка). Пластинката прави добър контакт според мен. Има ли някой, който със сигурност знае къде се затваря веригата на бутончетата? Също така стъклото е доста лошо състояние и си мисля, че дори с полиране няма да има особен резултат, ако някой има идеи за реновиране...