В
друга тема с
@KVM си спомнихме за електронен часовник Монтана с калкулатор и 16 мелодии. Малко след това, случайно или не, попаднах на един "умрял" Франкенщайн. Не успях да узная историята му, но със сигурност е била драматична. На пръв поглед всичко изглеждаше наред - транзисторът и бобината на пискуна бяха здрави, видимо по платката нямаше проблеми. Установих, че му липсват две пластини - една за положителния полюс на батерията и втора за страничните бутони. Първата изрязах от пластина за плоска батерия (виж снимките), но нещото не тръгна. Оказа се, че пистите под пластината на отрицателния полюс са корозирали от протекла батерия. След почистването им и смяна на бялата лепенка (да пластината не е запоена, а е прикрепена с лепенка!) една нова батерия успя да "съживи" Монтаната,
ура! Донякъде, защото част от сегментите в лявата част на екрана не работеха. Оказа се, че по съединителната лента на екрана има замърсявания, а от многобройните опити преди мен резбите на винтовете прескачаха. След поредното разглобяване, почистване (памуците почерняха) и сглобяване нещото оживя,
ура2! Даже пропя,
ура3! Функцията на страничните бутони е дублирана с четири бутона на "клавиатурата" и успях да го настроя/управлявам без липсващата пластина, но нещо ме човъркаше и изрязах подобна от тялото на батерия тип АА. Дебелината й беше 0.25 mm и се наложи да я изтъня със зъболекарско чукче до около 0.2 mm. Може да звучи абсурдно, но в случая размерът наистина има значение. На снимките се вижда "първата" версия на пластините, но в този случай не можех да затворя капака. Във финалната версия пластината за положителния полюс е много малка и само се докосва до батерията, а тази за бутоните е свързана с проводник за нея. Това се наложи поради факта, че оригиналната пластина е прикрепена с винтове към пластмасовата основа. Но тъй като последните липсваха, можех да използвам единствено двойно лепяща лента. За беда в този процес бобината на пискуна се скъса :о(. Успях да я размотая, но я метнах в едно чекмедже, докато реша какво да я правя. Дебелината на проводника e 0.02 mm, а на дължинa е около 3.2 m!!! Съпротивлението й беше около 170 Ω, а на всички донори, с които разполагах бобините имаха съпротивление до 60 Ω. Две седмици след това ми дойде вдъхновението и от Lego-то на сина сглобих нещо като бобинажна манивела. Вярвате или не, след 30 минути търпеливо въртене успях да навия бобината отново,
ура5 (да, на степен 5)!!! Не се и замислих да измеря индуктивността, но предполагам, че е около 10 mH. Оставих много аванс и на двата края, така че ако се скъса отново да имам резерва. Повторното закрепване и запояване на бобинката беше голямо приключение, просто се опитайте да запоите лакирана жичка с диаметър 0.02 mm! Но всичко е добре, щом завършва добре. Накрая всичко си дойде на мястото. Трябваше да уплътня малко отворите на пластмасовия корпус и тези за винтовете на капака, но това бяха бели кахъри в сравнение с останалите премеждия. И за къде е Монтана без Сузана? Може да се насладите на мелодията в последните 20 секунди на видеото. Приятно носталгуване!