Мисля, че има нужда от малко по-сериозна дискусия.
Проблемът има няколко страни.
Ако става въпрос дали е нужна и доколко е неизбежно използването на диференциална сонда, нещата стоят така:
Ако осцилоскопът е насилствено занулен или заземен през захранващия си кабел, какъвто е случаят практически със всички съвременни 'западни' осцилоскопи, тогава, ако искаме да запазим това зануляване или заземяване, значи неизбежно трябва да ползваме диференциална сонда. Защо? например, всички машини, които поддържам - рентгени и скенери в болниците и свързаните с тях работни станции, видеопринтери и какво ли още не, са твърдо заземени и 'масите' на болшинството от платките в тях са свързани галванично с корпуса и заземяването. Ако включа в контакт на стената осцилоскоп и закача черния крокодил на ширмовката на сондата към земята на някоя платка, това значи да изравня потенциалите между зануляващата клема на контакта и земята на платката... В най-добрия случай няма да стане нищо, но мога да вкарам смущения, а може и да изгоря платката. Ей така, за нищо! Още, как мога да видя осцилограма между две точки, никоя от които не е маса? То е като да мерите с уред, едната от сондите на който е задължително закачена на маса. Ако меря напрежение, мога да измеря на двете отделни точки и ще събера или извадя стойностите, но не е така лесно да се събират или изваждат осцилограми... Ако обаче осцилоскопът не е заземен, конфликт няма да има, той ще се заземи през сондата си и земята на машината и всичко ще е наред.
Няма съветски осцилоскоп със заземяване през захранването, затова когато ползвахме съветски осцилоскопи, нямаше проблеми. Всеки от колегите ми, в даден момент, когато се е сдобил с модерен осцилоскоп, се е сблъскал с проблема за заземяването и обикновено е направил късо съединение с или без сериозни последствия. Дискутирали сме тези случаи и всички от мислещите ми колеги, когато са осъзнали наличието на заземяването, са си казали 'Абе тези нормални ли са'
и са отрязали жълто-зеления кабел...
Друг е въпросът, че диференциалната сонда предоставя някои удобства. Но ако мислите, че безопасността е основното, помислете какво ще стане, ако с едната ръка се хванете за нещо в измерваната верига, а с другата случайно пипнете корпуса на осцилоскопа... Та, наистина е най-добре да развържем обекта на измерване, без значение дали ползваме диференциална сонда или развързан от мрежата осцилоскоп.
Ако трябва да спазваме стриктно условията за техническа безопасност, то на първо място трябва да изключим телевизора от контакта, преди да му отворим капака. А всички онези, които смятат да правят измервания по работещи уреди или табла под напрежение, те трябва да са луди или пък да знаят какво правят и как да го правят така, че да оцеляват, и то на собствена отговорност. Това си е част от занаята...
За неразвързаните телевизори - те биват с еднопоътно или двупътно изправяне. При еднопътно изправяне, шасито винаги е свързано с единия проводник на захранващия кабел. Така, шасито се оказва на 'нула' или на 'фаза', в зависимост как ще се включи кабела в контакта на стената. Такива са българските телевизори Опера, Пирин и производните му и ВТ84. При тях има възможност за такова включване, което все пак дава някаква възможност за сравнително безопасна работа. При двупътно изправяне (със схема Грец), обаче, както и да включим щепсела в контакта, винаги има напрежение мжду нулата на мрежата и земята на телевизора. Такива бяха всички съвременни (за 90те години) телевизори, а от българските - София81/82