Първо искам да благодаря на колегата
panasim ! Като цяло пристигна при мен в доста добро състояние - след доста голяма играчка успях да го накарам да изкара някакъв сигнал. Първото нещо, което ми направи впечатление беше изпадналата скала и свободно въртятщата се тръба.
С помощта на малко моментно лепило закрепих скалата, тръбата я фиксирах с омекотяващо фолио и силиконова гума. Цяло чудо е, че е преживяла спиди.
След като поработи малко нямаше как да не усетя топлината. По груба преценка транзиторите работят на 60-70 градуса при отворен капак, което не вещае дълголетие. След по-обстоен оглед се оказа, че греят не само транзисторите, но и кондензаторите. На следващия ден ги смених всичките без огромния 10 мкф. Никъде не успях да намеря. От към механична гледна точка е доста глупаво сглобен. Двете платки са като сандвич и между тях има метален екран. За да смъкнеш платките трябва да развиеш врътките на потенциоментрите и задължително да разпоиш поне няколко кабела. Липсата на конектори в съветската техника е потресаваща. Както и да е, успях с 300 зора да надигна платките и да промуша поялника. Разбира се, не се размина и без любимите кръстати болтчета, които се развиват само с клещи.
Най-накрая залях новите кондензатори със силикона гума срещу вибрации.
Следващаата стъпка бе напръскването на преключвателите с контактен спрей. Тук забелязах, че някой са съветските П2К, а други са полски.
Схемата, както и кратко описание има тук:
http://fancydev.ru/izm/osc/oscrl.htm[/i]]http://fancydev.ru/izm/osc/oscrl.htmДоста е иновативна като за 78 година - цели три ОУ и логически елементи!
И накрая резултата е налице - безпроблемна работа до 1 Мхз със синусоидален сигнал. Правоъгълните импулси ги криви, но тепърва ще задълбавам къде какво точно се случва. Снимки в следващия пост, че този стигна ограничението.