тема - ротативката

[kortex]

Здравейте,
имам една кутия от старите ротативки nova-super jackpot . Вътре е изкормена , и ... Стоят само панелите с лампите в общи линии . Това кажи речи е мой проект още от детството    Удари ме носталгията като погледнах какво съм правил    В момента примигването на лампите е чисто механично - с механизъм който превключва между 11те скални лампи на броячите и още други ... Електромотори на избирачите ... Играл съм си доста с две думи  .

Такаа , ако помните преди време с ваша помощ направих един драйвер , и тогава не навлязох в подробности за какво точно ми трябва ... И темата си остана полу-недовършена . Ами - ето за какво го бях замислил . Надявам се става ясно - това е драйвер само за лампите на скалите . Идеята е следната - както си е било фабрично примигването . 0-1,0-1,0-1 и т.н. Като натиснеш 1цата започва да примигва 0-2,0-2 ... Ще сложа многоконтактни релета , и ще свържа схемата така ,  че като натиснеш 0та да занулява брояча и да те връща от начало . Естествено няма да е както оригиналната схема  , но горе долу да се получи някаква занимавка  . Та , следващото нещо е - звука .Принципно със всяко примигване на лампите се чува характерен звук. На 0та е един тон , а колкото повече се качваш на горе по редицата толкова тона се покачва - създавайки напрежение най вероятно    Тааа , как можем да го измислим това ? Идеята ми е да се ограничим от памети и програмируеми части , всичко да  е от прости интеграли и транзистори .

Сега , първото нещо което ми хрумва е осцилаторчета , настроени на даден тон и за всяка лампа отделна платка ... Което ще е много играчка . Отделно трябва да има мини усилвателче със някакъв малък говорител но това е лесно . Някакви предложения ? Оригинално -дори като се качваш нагоре по скалата  , не само че звука си повишава тона , ами и се разцентрова от светенето на лампите - за допълнително объркване на човека който играе  ,което е допълнително усложнение но за моя случай можем да минем и без него ... Ако обаче имате идея как да постигнем и това -   

Ето това сега е - най доброто упражнение за младши електрончик което може да измисли човек 

/>

/>

Даже успях и да намеря линк на същата игра като моята , но оригинална -работеща да видите какво трябва да постигнем хахаха

/>
мелодийката при печалба е вече съвсем отделно нещо  Да стигнем и до там

[GRIDLIC]

Книга; Интересни Лампови и Транзисторни Схеми. Детско електронно Пиано. Пианото има диапазон 1,5 октава-от `До` на първата октава до `Ми` на втората октава. Схемата е съставена от нискочестотен генератор по схема на симетричен мултивибратор Т1 и Т2..... После слагаш по един ключов транзистор на всяка лампа отговарящ на определен клавиш на пианото и готово. А ето тук пише що е ключов транзистор;                                                                                         Я ми кажи, ... какво представлява един ключов транзистор? Н.И.
Млад Конструктор 1986/8/стр. 4,5

- Както се подразбира от името му , един такъв транзистор служи за включване и изключване.
- И как изглежда един ключов транзистор? Аз мисля, че един нормален транзистор не може да се сравнява изобщо с обикновения ключ.
- На външен вид – да. Но, при определени условия, транзисторът действа точно като ключ.
- Аха, и как са направени контактите в транзистора?
- Никак. Не бива да си представяш ключовия тртанзистор като някакъв особен вид транзистор. В повечето случаи той е съвсем обикновен тип транзистор, който обаче не усилва равномерно сигнала, а или е съвсем отпушен, или – съвсем запушен.
- Значи подобно на един водопроводен кран, който или е отворен или е затворен.
- Праволно. И поради това, че това „съвсем отпушен” или „съвсем запушен” съответства на състоянията на един ключ, наричаме транзистора ключов.
- Но, тогава кои от изводите на транзистора се използват за контакти?
- Емитерът и колекторът, разбира се, тъй като там тече големия ток на транзистора.
- А базата?
- Базата е управляващият електрод на транзистора. През нея тече съвсем малък управляващ ток за тока през колектора и емитера.
- А не тече ли големият ток през колектора и емитера само в една посока?
- Да.
- Но, тогава ключовият транзистор се различава от механичния ключ!
- Имаш право. Всъщност ключовият транзистор представлява механичен ключ, свързан серийно с един диод. Между другото ключовият транзистор се различава от механичния ключ и по това, че напрежението „колектор – емитер” при напълно отпушен транзистор не е точно равно на 0 V.
- Toва означава, че върху него винаги се губи напрежение?
- Да, това напрежение е с малка стойност – само 0,1- 0,2 V и се нарича напрежение на насищане.
- Напрежение на насищане? Ще излезе сега, че транзисторите имат и апатит!
- Този кулинарен термин е доста използван от електрониците. За насищане на транзистора говорим, когато базовия ток е толкова голям, че би трябвало да протече по – голям ток, отколкото може да тече...
- ...би трябвало да тече по – голям ток, отколкото може да тече ... Нищо не разбирам!
[St158_3SN13.jpg]    - Ще се опитам да ти го обясня с тази схема. Транзисторът трябва да включва и изключва резистора от 10 Om при захранващо напрежение 10 V. Koгато не тече базов ток, не тече и колекторен ток и транзисторът е запушен, а резисторът – изключен. Когато протече базов ток, транзисторът се отпушва и

тогава можеш ли да ми кажещ какъв ток тече през резистора?
- Момент, тогава тези 10 V се подават напълно на резистора, а това според закона на Ом дава 10/10 = 1 А.
- Правилно. „Всъщност” ти трябва да извадиш от това 10 V това напрежение на насищане от 0,1 – 0,2 Vи чак тогава да го иш на съпротивлението на резистора, но това в случая не играе кой знае каква роля. А сега трябва да определим и базовия ток на транзистора.
- За целта ни е необходимо да знаем коефициента на усилване по ток на транзистора.
[St158_3SN14.jpg]    [St158_3SN15.jpg]

- Ами да приемем, че е около 100.
- Тогава, за да протече ток от 1 А, ще е необходим базов ток от 1/100 или 10 mA.
- Toчно така. А какво ще стане, ако оставим в базата да тече ток от 20 mA?
- Aми тогава бедният транзистор би „потънал в ток до гуша”.
- Точно така. И точно това се нарича насищане. Поради липсата на гуша у транзистора, тези 10 mA в повече ще протекат към емитера, без да бъдат усилвани от транзистора. А максималният колекторен ток на транзистора в случая ще се определя от стойността на резистора...

[lager]

Преди доста години съм се занимавал с поддръжка, ремонт и сглобяване на подобни машини.Разбрах че целта на заниманието е да се направи светлинен атракцион, а не да се пусне машината в действие. Останали са ми две различни игри, за съжаление документацията ми е изгубена. Иначе на платките има и управление на светлините и то без релета и избирачи. Много неочаквано открих и един рядък елемент за машините-електронен ключ за вкарване на кредити. Стандартно това става с механичен ключ,който може лесно да се манипулира и собствениците на машините се набутват.Затова тези с които работех бяха поръчали доколкото си спомням в завод Електроника да им го разработят.Едва ли е патентован, но на други машини не съм го виждал. Бяха доста предприемчиви ,внасяха използвани малки машини от Австрия и аз ги прехвърлях в специално изработени големи-бях ги кръстил "паметници". Дисплеите бяха на база филипсови монитори-кинескопни,те са стабилни и ефтини.Проблеми правеха най-често захранващите блокове-импулсни побни на SB150.

[kortex]

Книга; Интересни Лампови и Транзисторни Схеми...

Благодаря 

[kortex]

Преди доста години съм се занимавал с поддръжка, ремонт и сглобяване на подобни машини...

Ами , реално да - предимно за атракциона го правя   

Намерих и главната платка на играта , обаче от нея са рязани части , два чипа ги няма... Нямам захранването , платката контролираща стъпковите мотори ...Механизма със сензорите за жетоните ... Общо взето оригинална няма как да я направя... До колкото може да се приближи с простички схеми , и другото ще е за атракция предимно    И за упражнението по електроника също   

[ценков]

   Един познат имаше части за игрални автомати.Той ли ги беше правил и експлоатирал,останали от затворена зала ...Ще му звънна утре и ако има нещо ще пиша.

[kortex]

Така , подобрих малко захранването и до-направих драйвера за пистите . Измислих и един интересен начин за прехвърляне лява - дясна за разнообразие , но това по нататък 

Много окъсяват тези 2т6551 , само да допреш изхода не където трябва и веднага ... Трябваше да сменя четири , от подмятане стават проблеми 

Сега , звука . Трябва да разуча въпроса още . За тона ми е ясно , но ... Оригинално , колкото повече се качваш на горе по пистите , толкова повече - не само че тона се повишава , ами и звука се разстройва все повече от светлинната индикация . Точно това не ми е ясно как да направя - разстройването . Със всяка по горна лампа да има все по голямо закъснение на звуковата индикация спрямо светлинната .

https://youtube.com/shorts/3EfBCkC2G6Q

[GRIDLIC]

Нали съм написал по нагоре не да правиш отделна схема за всяка лампа, а да превключваш само честотноопределящите вериги. Отвори някоя книжка по практическа схемотехника там ще видиш как се прави времезадръжка по елементарен начин с един кондензатор в базата на транзистора. Можеш да инвертираш от нормално затворен в нормално отворен с още един транзистор. Има и схеми с чакащи мултивибратори.