защита на мосфет

[biser4u]

Здравейте.
Ползвам тази схема като електропастир.
  Проблемът е че при възникване на искра някъде по трасето(допиране на клон,храст или друг проводим предмет)възникват доста високи обратни напрежения и бие ток дори от  акумулатора. 
При по продължително време в това състояние гори мосфета(irf740b).
Въпросът ми е за защитния диод (ползвам uf5408)може ли да бъде заменен с кондензатор,или кондензатор успоредно на диода.
По добре ли е минуса да се заземи директно или през високоволтов кондензатор примерно.
Пробвал съм съм и с драйвери за управление на мосфет,но искрата на бобината става  много слаба( губи се резонанса вероятно).

[origo]

Биенето на ток от минуса на акумулатора означава само едно - лошо заземяване на схемата - трябва да се заземи добре, но не е това най-важното според мен и със сигурност няма нищо общо с проблема.
Мнението ми обаче е, че за такава схема, 400 волтов транзистор е малко. Възможно е с кондензатор или последователна RC група паралелно на дрейн-сорс да се ограничат отскоците на напрежението, но от това със сигурност ще страда и енергията на искрата в изхода по мое мнение. Аз лично бих заменил полевия транзистор с по-високоволтов биполярен в схема дарлингтон с друг също толкова високоволтов, но за по-малък ток. Друг вариант е по-високоволтов мосфет, или IGBT. Трябва да се внимава обаче със съпротивлението в отпушено състояние, че то при по-високоволтовите е по-голямо и ще има по-големи топлинни загуби. И във всички случаи бих сложил 100 нанофарада паралелно на транзистора (или трансил за около 500 волта) иначе реално няма кой да ограничи до безопасна стойност отскока.

[roumenvelev]

Сложи ценер диод 1N5355B. Катода на Гейта, анода на Сорса.

[didov]

Здрасти, проблемът ти е в трасето. Не е направено както трябва заземяването на коловете. От практика ти казвам, отначало още при устройството трябва да има минимум три кола забити. И после по трасето на по голямо разстояние пак се забиват заземителни колове. Всичките професионални схеми, които съм гледал и техните упътвания за електропастири, не аматьорски изпълнения, се поставят повече на брой забити колове. И снимки да се видят. При теб как е изпълнено заземяването?

[pansim]

1. Правилно е написал колегата за ценер гейт-сорс!
2. Добро заземяване.
3. Щом производителя е поставил 400 волтов МОСФЕТ, значи с него трябва да работи. Зависи от високоволтовия траф.
4. Не може с доп. дрйвер да е слаба искрата. Резонанс тука няма, не е имало и няма да има!!! Още по малко пък в управляващата верига!. Не си направил нещо както трябва.
5. Нищо не ти пречи да поставиш и по-високоволтов транзистор, не виждам начин да грее, предвид лекия режим в който работи електропастира - по импулс на секунда

[biser4u]

Здравейте. Благодаря много за отговорите
Заземяването при мен е изпълнено с едно колче тип 60 см винкел,пастирът е с един ред въже.
Почти навсякъде където съм виждал пастири са изпълнени така(вероятно от незнание..).
Правил съм и на познати такива електропастири.Един приятел ми го върна,и когато го отворих мосфета се беше пръснал на части.В оригиналната схема е irf640(200v).
Драйверите са от тези Тук
Високоволтовия траф е бобина от кола,или тхо от телевизор.
Заземяването на схемата допустимо ли е?

[BatKoce]

Драйвер за MOSFET e например това: https://store.comet.bg/Catalogue/Product/71214/
                                   https://store.comet.bg/download-file.php?id=18219


Това от Елимекс е, по-скоро, накакъв транзисторен ключ...

[pansim]

Трябваше да уточниш, че става дума за самоделно устройство. Възможно е с автомобилна бобина да пробие по напрежение този мосфет.  Моето мнение - постави 900 волтов и ценер на 16 - 18 волта гейт-сорс. Това ще реши проблема.

[NHB]

Така като гледам стойностите на елементите, честотата е към 350 херца. Процесът си е отвсякъде резонансен. Друг е въпросът защо изгаря там транзистор за 15 А. При късо на изхода, може да стават всякакви чудеса на първичната страна заради големия ток и индуктивността на разсейване. Бисерчо, свържи високоволтов диод към дрейна на транзистора, който да 'изправя' импулсите, зареждайки кондензатор (като върхов детектор). Може да измерваш напрежението върху кондензатора и така ще знаеш максималното напрежение на импулсите - при нормална работа и при късо на изхода. Оттам може да се предполага дали изгаря от високото напрежение или по други причини. Още, щом не изгаря веднага, кажи дали загрява транзисторът при късо. Ако имаш осцилоскоп, покажи процеса на дрейна при нормална работа и при късо... Може да е разумна идеята доста да се понижи честотата на импулсите, може и коеф. на запълване да се понижи с намаляването на честотата. Така транзисторът ще може да си 'почива', а освен това, енергията в бобината ще има време да се разсейва и включването на транзистора ще е винаги при нулев ток.

[pansim]

Така като гледам стойностите на елементите, честотата е към 350 херца.

Това не го бях загледал. И е напълно ненужно. Електропастирите които съм виждал си работят примерно импулс на секунда или два на секунда, не съм измервал точно, тъй като не са ми интересни
А мосфета защо гори, е друга тема. Най-малкото ние не знаем каква бобина от автомобил /може би/ е употребена. Има различни, и съответно са различни изискванията към транзистора. Ако е класическа от Лада, то тока през нея е около 4А /по спомен/
Но ако е специална за електронните запалвания, то там се ограничава тока от комутатора. Без ограничение, тока е над 15 А /пак по спомени/ Има и други...със старите електронни модули с германиеви транзистори...та... само си пишем, поради липса на пълна информация.

ПП резонанс там няма!
И още - късото на изхода, няма да доведе до нищо, поради простата причина, че това е обратноходов преобразувател.

[NHB]

Съгласен съм, че вида на бобината е важен, но не предполагам, че токът през нея може да е над 15А
Как да няма резонанс??? Капацитетът на вторичната намотка е значителен, освен това и самият охранителен проводник има капацитет спрямо земя.
Да, обратен преобразувател, но на вторичната намотка не е свързан изправител с кондензатор, няма и активен товар. Тоест, при прекъсването на тока в първичната, ще се получи високоволтов синусоидален процес, който ще обърне посоката на тока и диодът  паралелно на транзистора ще се отпуши, като почти цялата енергия ще се върне обратно в източника. Точно както в хоризонталното отклонение на телевизорите. Е, може да настъпи и пробив по трасето и процесът да се прекрати, но може и да не настъпи. Зависи от напрежението, от атмосферните условия, изолацията на проводника и наличието на крави в близост...
А при пълно късо на изхода, процесът може да е много сложен и да не приключва веднага.
Защо, при късо на изхода, обратните преобразуватели не се ли повреждат? Да, тези, които са тип 'блокинг генератор', изобщо не се самовъзбуждат. Тези, които са с ШИМ контролер, обикновено имат защита по ток и тя може и да ги спаси. Обаче, с 555... Тук помага факта, че токът през първичната намотка изобщо не достига до ккритична за транзистора стойност. Но пък нищо не му пречи (на транзистора) да си прегрява, особено ако в момента на включването му в намотките има значителен ток.

[pansim]

Обратноходовиците не се повреждат от късо на изхода. Имаме разминаване във времето между натрупване на енергия /прав ход/ и отдаването и в товара /обратния ход/
Има автомобилни бобини които въобще не могат да работят без токоограничение от комутатора, защото активното им съпротивление е твърде малко. Идеята на токоограничението, е запазване на тока през намотката при различно напрежение на акумулатора - пример - стартиране при минусови температури.  Ама ние не знаем какво е употребил автора на схемата. И съответно заради променения коефициент на трансформация, имаме и различно максимално напрежение, което се получава при прекъсване на тока през първичната намотка, при равни други условия. От там и различни силови МОСФЕТ-и. Нека изчакаме повече инфо.
При експериментите които съм правил преди време, успешно съм пробивал 400 волтови биполярни транзистори. Със стандартна бобина за Лада.
Ох...преди 30 години е било

И още - обратноходовия преобразувател има не трансформатор, а натрупващ дросел.

[NHB]

Обратноходовиците не се повреждат от късо на изхода. Имаме разминаване във времето между натрупване на енергия /прав ход/ и отдаването и в товара /обратния ход/...

И още - обратноходовия преобразувател има не трансформатор, а натрупващ дросел.

Може да е с дросел, но тогава е само от типа 'степ ъп', както например стъпалата за корекция на фактор на мощност.
В общия случай е с трансформатор, вторичните намотки може да са много и принципно са развързани от мрежата. Такива са захранванията на болшинството телевизори, видеота и прочее техника с мощност до 100 - 150 вата
Твърдението, че има разминаване във времената на натрупване на енергия и отдаването й обикновено е вярно само в случая на нормална работа.
При отдаването на енергията, вторичната намотка се 'разрежда' срещу напрежението на филтровия кондензатор на изхода, като по този начин го зарежда и извършва работа. При еднакво количество енергия, заредена в трансформатора, времето за 'разреждането' на  намотката при малко напрежение на изхода е по-голямо отколкото когато напрежението на изхода е голямо. Ако на изхода имаме късо съединение, времето за разреждане е много голямо - през окъсена намотка протича ток и само съпротивлението на намотката и на отпушения диод консумират енергия. Когато захранването се управлява от прост шим контролер с фиксирана честота и без следене на размагнитването на трансформатора (както е в общия случай), до следващото включване на транзистора, енергията в трансформатора е почти същата, каквато е била и при последното му изключване. Токът в първичната намотка започва да тече не от 0, а почти от стойността, при която се е изключил транзисторът. Трансформаторът моментално се насища и ако няма надеждна защита по ток, транзисторът изгаря веднага. Ако защитата по ток е надеждна, но не е с прекъснат режим, транзисторът загрява и ако сме много настоятелни, пак изгаря...

[pansim]

Ако трябва коректно да назоваваме нещата, то в обратноходовия винаги имаме дву, три или колкото искаме намотъчен ДРОСЕЛ.
Това че е останало названието траф, си е наша лична работа. Сега да спорим...няма смисъл.
Темата е за друго. Да помогнем ако можем на колегата. А с начина на работа на флайбека, може да обсъждаме в друга тема. И литература ще дам ако трябва.

[NHB]

[offtopic]Съгласен съм, тази тема е за друго и не е подходяща за принципни обсъждания на захранвания, а спорът май е по-скоро личен... А аз нямам желание да споря, просто изразявам несъгласие с нещата, които знам че не са верни. Прекарал съм много време в анализи и ремонт на всякакви импулсни захранвания. Имам славата на човек, при който няма незаработило захранване. Говоря за такива от ехографи, видеопринтери, машини за фотолаборатории, за захранванията и високоволтовите инвертори  в блоковете на компютърни томографи и всякакви рентгени, дигитайзери и компютрите свързани с работата им.[/offtopic]