Ще опитам аз, преди да сляза при струга...
Ориго е написал хубаво обяснение в другата тема, но е малко по-подробно и инженерно, отколкото е нужно за някой, който тепърва започва да навлиза в материята.
Ще си послужа със схемата на 601. Тя е различна - няма автоматика, захранването е друго, но пък принципът на регулатора е същият и има същите елементи като структура. Нарисувана е по-прегледно и в този смисъл е по-лесно разбираема.
Означих отделните възли в схемата с правоъгълници с различни цветове.
Отдясно наляво:
В червено - усилвател на грешка (диференциален усилвател)
В синьо - усилвател на тока на двигателя
В оранжево - аналогов честотомер
В зелено - генератор на импулси.
Обяснението май трябва да започне отзад напред:
Дискът с отвори стои между лампата и фоторезистора, когато моторът се върти, това води до периодични промени в съпротивлението на фоторезистора. Получава се променливо напрежение, което се усилва от двата транзистора и накрая, в точка D се получават импулси с размер колкото захранващото напрежение и коефициент на запълване към 50%. Ако към тази точка спрямо маса закачим мултимер, превключен на променливо напрежение, трябва да измерим няколко волта. Така работи генераторът на импулси.
Импулсите трябва да се преобразуват в постоянно напрежение, което зависи от скоростта на въртене (оборотите). Това го прави аналоговият честотомер. Без да влизам в подробности, ще кажа че е нещо като кофа с малка дупка на дъното която пълним с малко канче. Нивото на водата ще зависи от това, колко често изливаме канчето в кофата. Ако го правим често, ще можем да я напълним почти догоре, а ако не бързаме, може и да е празна до следващото канче... В схемата, с всеки импулс от точка D, кондензаторът С4+С5 се дозарежда с постоянно количество електричество и през цялото време се разрежда бавно през R10. Така на изхода на схемата 'аналогов честотомер', в точка В, се получава напрежение, което зависи по някакъв закон от честотата на импулсите, или от скоростта на въртене на платера. Ще наричаме това напрежение за простота 'Реална скорост'
Напрежението в точка А се получава от захранващото чрез резистивен делител, който се превключва в зависимост от избраните обороти. При условие, че захранващото напрежение е постоянно, то напрежението в т. А може да има само 3 различни стойности. Едната е 0, когато двигателят не трябва да се върти. Другите две могат да се регулират с отделни тримери поотделно, грубо, и с един общ - фино. Ще наричам за простота напрежението в точка А 'Референтна скорост'. То се използва за команда, която трябва да зададе скоростта на платера.
Регулирането на оборотите е просто: референтната скорост се подава на единия вход на усилвателя на грешка, а реалната - на другия. Ако между тях има разкика, тя се усилва и се подава към усилвателя на тока на мотора. В резултат моторът изменя скоростта си така, че да се изравни с референтната...
Сега, как да разбереш какво не е наред?
Провери дали 'реалната скорост' се променя от скоростта на въртене на платера. Свържи мултимер, включен на постоянно напрежение между т, В и маса. Завърти платера на ръка. Трябва напрежението да се променя от скоростта на въртене. Това значи, че всичко с формирането на импулсите и измерването на честотата е наред...
Сега, закачи волтметъра към т. С. (напрежението върху двигателя) Включи на 33 или 45, за да се завърти платерът. Ще имаш някакво напрежение върху мотора. Ако задържиш платера с ръка, напрежението трябва да нарасне почти до захранващото, а ако го засилиш принудително с по-висока скорост, напрежението трябва да спадне до 0. Така трябва да работи регулаторът...
Ако всичко до тук е наред, но все пак понякога имаш грешки в скоростта, измери 'референтната скорост' и запиши стойността за двата вида обороти. При неправилни обороти я измери пак и провери дали стойността не е променена. Провери и захранващото напрежение. Ако то е наред, промяната ще е заради лош контакт в превключвателя или някой от тримерите...