Един въпрос ме гложди още от както поправих първия си комсомолец.
Колко трябва да е катодното съпротивление на пентода на UCL82?
В схемата на комсомолец е 360ом , в схемите на Сонет Мечта и Чайка е 510ом. В схемата на Комсомолец Изправянето е с UY85, при другите е със селен.
В практиката срещам поставени съпротивления от 300ом до 1К
Отговорът може да не е еднозначен. Ако погледнеш каталога на ECL/UCL82 в него пише, че преднапрежението на 1-ва решетка трябва да бъде -16V. Което значи, че при аноден ток 35 mA и на 2-ра решетка 7 mA резисторът трябва да бъде 381 ома. Това по каталог. Но ако лампата е яка и анодният ток измерен с лампомер е 45 mA? Или е изтощена и анодният е 20 mA? Това е при измерване с лампомер. В работна схема с
автоматично преднапрежение нещата се самонагласяват. По-голямата емисия предизвиква по-голям спад в катодния резистор и той позапушва лампата повече, така че преднапрежението е малко по-високо, а анодния е малко по-голям. Лампата е горе долу в режим за средностатичтическа лампа.Това му е автоматичното на автоматичното преднапрежение.
Но може да има много по-основателни съображения за подбора на режима. Конструкторът е решил да използва говорител 2W в радиото (типичен пример Христо Ботев - EL84 и изходна мощност 1-2 W, нe 5). Лампата няма защо да се напъва на номинални или гранични тоци. Защото ще скапе говорителя, и самата тя ще се изтощи по-бързо. Затова конструкторът сваля захранващото напрежение и анодния ток до нужните стойности и прави по-малък и евтин изходен траф.Затова би трябвало просто да се спази стойността от схемата. Колко е адекватна и вярна тя е друг въпрос. Ако ти издуеш лампата до каталожните и тоци и напрежения може да скапеш изходния траф и говорителя. Може би ще дигнеш мощността, но качеството едва ли, защото ще се вдигнат и изкривяванията. Ако всичко е изчислено добре, просто трябва да се спази режима.
В крайна сметка бих казал следното: Ако има истинска сервизна документация е добре да се гонят указаните напрежения и тоци. Конструкторът не ги е посочил без причина. За съжаление не съм виждал схеми на българско радио с указани напрежения и тоци за разлика от немските например. Разбира це хората с добра теоретична подготовка могат да открият и коригират недостатъци и постигнат по-добри параметри на машинката. Българските соц. конструктори не са били най-големите гении вероятно, поне не всичките.
В заключение: Най-правилният подход е с генератор и осцилоскоп и настройване на режима на лампата така (в случая подбора на катодния резистор), че прагът на изкривяванията на двата полупериода да бъде изравнен. За конкретната лампа, изходен траф, говорител, състояние на другите лампи и захранването като стойност. Това по принцип, на теория. Разбира се за Комсомолец едва ли си струва подобен напън? Но за качествен приемник с добра акустична система и УКВ, на който ще слушаме музика е оправдано.
Къна, извини ме за многословието, но не можах по-кратко! Хубави празници!