Всеки ( или почти всеки ) е чувал за първият "български" персонален компютър "ИМКО 1" .
Но нека да започнем с малко факти :
Цитат от статия на Инж. КИРИЛ ГРИГОРОВ, списание „Компютър за Вас“, 1985 година
„През октомври 1979 година, ДКНТП се обръща към Института по техническа кибернетика и роботика (ИТКР) с малко неясното предложение за „създаване на малък компютър на базата на микропроцесори". Такава формулировка е напълно разбираема, защото обстановката на световната компютърна сцена в този момент е доста сложна и неясна. На мода са миникомпютрите, чието търсене е огромно. Те се произвеждат в rолеми серии и експертите им предсказват бляскаво бъдеще. Не е отслабнал, разбира се, интересът към средните и големи електронноизчислителни машини. А микропроцесорите? Да, в печата вече са се появили данни за производството на още по-малки от минимашините. Но те се произвеждат от почти неизвестни фирми. Повечето от специалистите не вярват, че подобни системи могат да имат бъдеще. В подкрепа на този факт се привежда доста солиден аргумент - нито една rоляма фирма в света, производител на компютри, не проявява интерес към микроинформатиката. Равняването става по авторитетите. Такова е правилото. Но както знаем, съществуват и изключения. Включително и в информатиката.
С нелеката задача да се постави началото на микроинформатиката у нас, когато тя не се е наложила още в най-развитите в компютърно отношение страни в света, се заемат инж. Иван Марангозов и инж. Кънчо Досев, а по-късно и инж. Георги Желязков и инж. Петър Петров. Проучването започва при недостиг на информация и материали, работи се в неокомплектована лаборатория. В излишък е може би само ентусиазмът. И вярата, че скоро ще се появят контурите на идеята, опорните точки за въображението, реалните очертания на микрокомпютъра. Така се редят дни, а доста често и нощи на упорита работа, на търсения. Часовете на разочарования се редуват с мигове на въодушевление. Като резултат в края на 1980 година на бял свят се появяват първите три български микрокомпютъра. Създателите им ги наричат ИМКО 1 (от ИНдивидуален Микро Компютър). Новородените са малко странни, неугледни и капризни. Но дори и такива, те надминават и най-смелите очаквания - прототипите са одобрени незабавно от ДКНТП. Все още мнозина, сред които и доста висококвалифицирани специалисти в бранша, не обръщат внимание на тази прогресивна новост. Нещо повече, на стореното се гледа с насмешка, наричат екипа „хобаджии". Да, трудно се рушат стари представи, но още по-трудно се изграждат нови.
А дали той не е плод на нечие друго техническо въображение и ентусиазъм ....
Вие как мислите ?
Засега толкова от мен , и както казваше Педя човек лакът брада "а какво се е случило , ще разберете при следващата ни среща..."