Въпросът ти е принципен...
Видеосигналът може да го усилваш колкото си искаш, но не е въпросът в усилването. Би трябвало амплитудата на композитния сигнал от изхода на видеото да е достатъчна. Ако не е, ще видиш картина с по-малък контраст, но пак ще я видиш. Проблемът е напълно различен.
При детектирането във видеодетектора, сигналът излиза с постояннотокова съставна. При ламповите телевизори тази постояннотокова съставна е отрицателна - ако гледаш видеосигнала с осцилоскоп в постояннотоков режим, ще го виждаш надолу от 'нулата'. Тази съставна е от порядъка на минус 3-5 волта, нещо от сорта, и е много важна, защото носи информация за яркостта и преди всичко - задава постояннотоковия режим на видеоусилвателя.
В по-съвременните телевизори, с които е предвидено да работи видеото, постояннотоковата съставна се премахва, не се използва на етапа на детектирането или формирането на видеосигнала от касетата. В канала за обработка на яркост и цвят тя се добавя допълнително, защото без нея не може. Процесът се нарича 'привързване към ниво черно'
За да стане твоята работа, освен видеосигнала (през кондензатор), трябва да подадеш и отрицателно преднапрежение (през резистор). Преднапрежението трябва да подбереш така, че видеоусилвателят да влезе в режим: напрежението на анода на лампата да стане колкото пише на схемата. Това е простичък начин, който вероятно някак ще сработи, но има сериозен недостатък: видеосигналът ще се привърже към постояннотоковата съставна по средната си стойност, а амплитудата и формата му са различни във всеки момент и затова синхроимпулсите ще се получат различни по височина и затова синхронизацията в телевизора може да отказва. Правилният начин за привързване на сигнала е с ключ, който задейства само по време на обратния ход по редове, когато е и синхроимпулса по редове, което е и същността на 'привързването към ниво черно'...