Здравейте,
1чката смятам да я оставя докато не намеря осцилоскоп да я настроя,да не взема да я разваля...През това време се захванах с една 3ка,която купих наскоро.След смяната на почти всички кондензатори успях да докарам пълен растер,но проблема е че е много тъмен,едва се вижда дори и в тъмното.Позамислих се да не е кинескопа изтощен,затова го смених с друг,същата работа,размърдах и магнитите,губи се нацяло картината,значи са си настроени и не е и от тях,буустовото напрежение е 750,в норми... Смених селена със 50 ома 25 вата резистор и диод,и В+ вече е 220 като загрее,и това е в норми...Потенциометрите ги проверих и всички са добре,не е и от тях,съвет?
Ще се опитам да ти напиша в синтезиран вид връзките между нещата в телевизора. Това едва ли ще го намериш дадено така в книгите, по-скоро може да достигнеш до него като разбереш начина на работа и енергетиката на стъпалата...Възможно е още да не си готов да го разбереш, но не пречи да опиташ.
Енергетиката на телевизора почти изцяло касае стъпалото за хоризонтално отклонение. То изпълнява няколко основни функции. За да има изображение, трябва да има растер и захранващи напрежения за кинескопа. Основното захранващо е високото напрежение - от него се консумира цялата енергия, която в края на краищата се превръща в светлината на изображението. Консумираната мощност от това захранване е 10тина вата...
ТХО е повишаващ резонансен трансформатор, който се управлява с ключови елементи (крайната лампа и бостерния диод). Свързан е по волтодобавъчна схема. Най- общо казано, има 3 фази на процеса, който протича в ТХО. При първата в него се натрупва енергия под формата на ток. Единият край на първичната намотка е свързан към бостерното напрежение, а другият - към анода на лампата. Когато лампата се отпуши, през намотката почва да протича ток. Той нараства почти линейно от 0 до някаква стойност до момента, в който лампата не бъде запушена. Тогава започва втората фаза: Енергията, която се е запасила в намотката под формата на ток, предизвиква синусоидален колебателен процес. Токът вече не тече през лампата, но не може да спре и продължава да тече през капацитета на ефективния трептящ кръг на схемата. Това зарежда този кондензатор до високо напрежение до момента, в който цялата енергия, натрупана в намотката, не се прехвърли изцяло в този кондензатор. Токът спира, но напрежението на кондензатора захранва намотката и токът отново почва да тече, по синусоидален закон, но вече в обратната посока, и това продължава до пълното разреждане на кондензатора, когато цялата енергия отново е в намотката, но токът през нея вече тече в обратна на първоначалната посока. Тук започва третата фаза - Ткът през намотката продължава да презарежда кондензатора до момента, в който върху бостерния диод не се получи отпушващо за него напрежение. Това 'окъсява' намотката през захранващото напрежение на мрежовия изправител (200 В), при което се получава връщане на малко енергия от ТХО към захранването, като токът през намотката спада линейно до 0. Точно в този момент започва отново фаза 1 и нещата се повтарят в този ред до безкрай...Бостерното напрежение пък се получава от работата на ТХО през бостерния диод през фази 1 и 3.
Тук описвам нещата доста схематично. Трябва да се има пред вид, че общата индуктивност на трептящия кръг не е само първичната намотка на ТХО, а до голяма степен се определя от включената паралелно на нея през кондензатор отклонителна система на кинескопа.
Основната вторична намотка на ТХО е повишаващата бобина. По време на резонансния процес (2ра фаза), когато синусоидалният пик на напрежение върху ефективния кондензатор на трептящия кръг достига 3-4 киловолта, в повишаващата бобина се индуцира пик на напрежение, достигащ 15 киловолта. Това напрежение се изправя през високоволтовия диод и се подава през качулката към анода на кинескопа, където зарежда капацитета на кинескопа... Трябва да се има пред вид, че капацитетът на ефективния кондензатор на кръга не е само от включения към първичната намотка кондензатор, но зависи и от медувитковия капацитет на намотките, особено на повишаващата бобина.
Токът през ефективната намотка на кръга (и по този начин и през отклонителната система!)представлява линеино изменящ се ток, който през фази 3 и 1 нараства от стойност -Х през 0 до +Х, а пез фаза 2 се изменя по синусоидален закон от +Х до -Х
Сега, като знаем кое как работи, ще опитам да опиша кое от какво зависи:
При условие, че индуктивностите на ТХО и отклонителната система са константи, отклонителният ток зависи само от 2 неща: стойността на захранващото (бостерното) напрежение и
честотата на редовете. Намаляването на Честотата на редовете води до нарастване на отклонителния ток!!!
Стойността на Високото напрежение зависи от големината на отклонителния ток (
значи от захранващото напрежение и от честотата !), но освен това и от
капацитета на ефективния кондензатор на кръга!
Хоризонталният размер!!! той зависи от 2 фактора - от големината на отклонителния ток и от големината на високото напрежение. При това, ясно е, че с нарастване на отклонителния ток и размерът ще нараства, но
размерът намалява с нарастване на високото напрежение!!!Особеното тук е, че факторите, които изменят отклонителния ток влияят винаги и на високото напрежение, и то в същата посока. Повишаването на захранващото напрежение увеличава и отклонителния ток, и високото напрежение. Ефектът върху хоризонталния размер като цяло обаче е нарастване, защото намаляването на размера поради нарастването на ВН е по-малък, отколкото директното нарастване на отклонителния ток!
По същия начин,
намаляване на честотата води до нарасване на хоризонталния размер...
Като говоря за честотата на редовете - тя би трябвало да е константа 15,625 КХз, но това важи само когато картината е синхронизирана. Без видеосигнал няма синхронизация и честотата се задава от собствената настройка на ГХО, която може да се променя в широки граници...
Високото напрежение. То зависи от
захранващото напрежение, от честотата (от отклонителния ток)и освен това - от ефективния капацитет на кръга!Освен това, като става въпрос за лампи, които имат определена емисия, когато токът през лампите стане недостатъчен поради намалена емисия или неправилно управление, това води до ефективно намаляване на захранващото напрежение като основен фактор, който задава останалите...
Та, да дойдем на конкретните телевизори:
Размерът на Опера1 може да е малък освен поради неправилно регулиране на бобинката за хоризонталния размер, също поради ниско захр. напрежение или поради висока честота на редовете...
За Опера 3, с тъмния растер. Трябва да разбереш някои неша, преди да направиш извод. Първо, вероятността да имаш едновременно нормално бостерно напрежение и късо съединение в повишаващата бобина не е голяма. След като си сменял кондензаторите, трябва на първо място да провериш хоризонталната честота. Също, да не би да си сменил резонансния кондензатор на ТХО...
Ако честотата е правилна, захранването е правилно, високоволтовият изправител е с нормална емисия и няма късо съединение в силовата част, резонансният процес е правилен, тогава ще има и нормален отклонителен ток и високо напрежение. Тогава и растерът ше има нормален хоризонтален размер. Ако Намалиш малко от бобинката размера или повишиш малко честотата и видиш, че растерът става по-малък от екрана, значи високото напрежение е нормално и просто прожекторът не е достатъчно отпушен. Прожекторът може да е запушен поради ниско напрежение G2 или високо напрежение на самия катод. Ако пък отпушиш добре прожектора, но въпреки това няма яркост и растерът видимо е огромен, това предполага недостатъчно високо напрежение. Това, разбира се, при хубав кинескоп.